Тя, разбира се, все още беше красива, но нейната жестока животинска грациозност предизвика тръпка на ужас у Толи, сякаш беше видяла ярко оцветен паяк да плете мрежата си.
След нея кацнаха и другите сърфове. Хо и Таке, приятелчетата на Шай от нарязаните, всеки от тях хванал по едно отпуснато тяло. Толи сбърчи вежди като видя, че са хванали Фаусто — той не беше се качвал на сърф допреди няколко дни. Дано поне останалите са се спасили и Давид да е вече в безопасност.
Новата Мъгла все още беше жива.
— Намираш ли новата ми операция за разкрасяваща, Толи-ва? — попита Шай. — Не е ли малко прекалена за твоя вкус?
Толи уморено поклати глава.
— Не. Много е газирана, Шай-ла.
Лицето на Шай се изкриви в озъбена жестока усмивка.
— Като за космическа сума мили-Елени, а?
— Най-малко. — Толи обърна гръб на старата си приятелка и се загледа в огъня.
Шай седна край нея.
— Да си Извънреден е много по-газиращо, отколкото можеш да си представиш, Толи-ва. Всяка секунда е направо главозамайваща. Ето, сега чувам биенето на сърцето ти и електрическото жужене на якето ти, с което се опитваш да се стоплиш. Мога да надуша страха ти.
— Не ме е страх от теб, Шай.
— Изплашена си, макар и малко, Толи-ва. Лъжите ти вече не минават пред мен. — Шай обви с ръка раменете на Толи. — Ей, помниш ли ония откачени лица, които правех на компютъра, докато бяхме грозни? Д-р Ка ми разреши сега да ги използвам. Нарязаните могат да си направят каквато поискат операция. Даже Комитетът по красотата няма думата по въпроса за нашия външен вид.
— Това сигурно е страхотно за теб, Шай-ла.
— Аз и нарязаните сме най-газираното нещо в „Извънредни ситуации“. Нещо като най-извънредни от Извънредните. Това не е ли истинско щастоделие?
Толи се обърна с лице към нея, опитвайки се да проникне зад святкащите червено-виолетови очи. Въпреки жаргона на красивите, който Шай все още използваше, тя почувства в гласа й силата на един трезв и студен разум, усети нейното безсърдечно удоволствие, че най-после е хванала в капан своята предателка.
Шай се беше превърнала в някакъв съвсем нов вид на жестоките красиви. Толи ясно го виждаше. Беше по-лоша дори от д-р Кейбъл. В нея не беше останало почти нищо човешко.
— Наистина ли си щастлива, Шай?
Устата на Шай потрепери, заострените й зъби прехапаха за миг долната устна, после тя кимна.
— Вече да, щом мога да те върна обратно, Толи-ва. Никак не беше мило всички вие да ме зарежете така. Тотално мъкоделие.
— Искахме да дойдеш с нас, Шай, кълна се. Оставих ти цял куп пингове.
— Тогава бях заета. — Шай ритна тлеещите въглени с върха на ботуша. — Да се режа. И да търся лек. — Тя изсумтя. — Освен това вече достатъчно поживях в дивото. Пък и в края на краищата сега пак сме заедно, ти и аз.
— Сега сме една срещу друга — едва чуто прошепна Толи.
— В никакъв случай, Толи-ва. — Ръката на Шай грубо стисна рамото й. — Писна ми вече от всичките тия недоразумения и омразата между нас. Отсега нататък двете сме най-добри приятелки завинаги.
Толи стисна очи — значи това беше отмъщението на Шай.
— Искам те при Нарязаните, Толи. Това е такова бълбукоделие!
— Не можеш да ми причиниш това — прошепна Толи, опитвайки се да я отблъсне.
Но Шай я държеше здраво.
— Там е работата, Толи-ва, че мога.
— Не! — изкрещя Толи, бутна я настрана и се опита да се изправи.
Бърза като светкавица, ръката на Шай се стрелна напред и Толи усети остро убождане във врата. Секунда по-късно пред погледа й падна гъста мъгла. Тя успя да се отскубне и направи няколко колебливи крачки, но после крайниците й се наляха с олово и тя падна на земята. Сиво було покри очите й, потуши светлината на огъня и светът потъна в мрак.
В празното пространство до нея смътно достигнаха думите, произнесени от един режещ глас:
— Примири се, Толи-ва, ти си…
Гадни сънища
През следващите няколко седмици Толи се намираше в някакво постоянно полубудно състояние. Случваше се да се размърда и да усети допира на завивки и възглавници и по това да разбере, че лежи в легло, но през повечето време съзнанието й се рееше, независимо от тялото, прелитайки ту в една, ту в друга от разпокъсаните версии на един и същия сън.