Тази жена обаче имаше кофти вкус за карнавални костюми.
След два часа Толи и Шай лежаха изтощени на леглото, което пак се люлееше.
— Толкова е кофти всичко, Шай-ла. Защо трябва да е толкова кофти? Никога няма да ме изберат, щом не мога да се справя даже с някакъв карнавален костюм.
Шай я хвана за ръка.
— Не се притеснявай, Толи-ва. Ти и без това си вече известна. Няма причина да нервничиш.
— Лесно ти е на теб. — Въпреки че бяха родени в един и същ ден, Шай беше станала красива седмици преди Толи. И от месец беше пълноправен член на кримитата.
— Няма да има никакъв проблем — каза Шай. — Всеки, минал през „Извънредни ситуации“, просто е крими по рождение.
При тези думи Толи почувства странно пробождане, нещо като гъдел, но болезнено.
— Въпреки това мразя да не съм газирана.
— Перис и Фаусто са виновни, че не ни казват какво ще облекат.
— Тогава нека най-напред ги видим. После ще копираме техните костюми.
— Заслужават го — съгласи се Шай. — Искаш ли едно питие.
— Да, ще ми дойде добре.
Толи беше прекалено замаяна, за да помръдне, затова Шай нареди на подноса със закуската да им донесе шампанско.
Когато Перис и Фаусто се появиха, двамата бяха целите в пламъци.
Наистина това бяха само пръчици бенгалски огън, сплетени в косите им и окачени по дрехите, но заради студения им пламък двамата приличаха на живи факли. Фаусто се хилеше през цялото време, защото искрите го гъделичкаха. И двамата носеха бънджи жилетки — идеята на номера беше да скочат от покрива на горяща сграда.
— Фантастично! — каза Шай.
— Откачено! — съгласи се Толи. — Но какво престъпно има във всичко това?
— Не помниш ли? — попита Перис. — Нали миналото лято се натресе на наше парти тук, после скочи от покрива с открадната бънджи жилетка. Най-добрият номер в историята на грозните!
— Вярно… Но защо сте целите в пламъци? — попита Толи. — Не виждам нищо крими в това сградата да гори.
Шай я погледна така, сякаш пак беше сгафила.
— Не може просто да се явим с бънджи жилетки — каза Фаусто. — Много по-газиращо е, ако сме целите в пламъци.
— Точно — потвърди Перис, но Толи знаеше, че той е схванал нейната забележка и сега беше тъжен. Да можеше да си върне думите назад. Глупава, глупава Толи. А костюмите наистина бяха газиращи.
Двамата угасиха бенгалския огън, за да го запазят за партито, а Шай нареди на отвора в стената да направи още два такива костюма.
— Ей, вие ни копирате! — запротестира Фаусто, но се оказа, че няма такава опасност. Стената отказа да им даде имитация на бънджи жилетки, защото някой можеше да забрави, че са фалшиви, да скочи от покрива и да се разплеска долу. А нямаше разрешение да произведе истински бънджи жилетки. За всяка по-сложна вещ, която не е за еднократна употреба, трябваше да се иска позволението на Реквизицията. Реквизицията обаче нямаше да отпусне бънджи жилетки без пожар.
Шай недоволно изсумтя.
— Къщата се държи направо гадно днес.
— Ами вие откъде взехте жилетките? — попита Толи.
— Истински са — усмихна се Перис. — Откраднахме ги от покрива.
— Значи вие двамата сте истински кримита — извика въодушевено Толи и скочи от леглото да го прегърне.
В прегръдките на Перис вече не й се струваше, че партито ще е провал, или че някой ще гласува срещу нея. Огромните му кафяви очи сияеха насреща й, той я вдигна на ръце и силно я притисна към себе си. Винаги чувстваше Перис особено близък още от дните, когато бяха грозни, измисляха нови трикове и растяха заедно. Беше газиращо да се усеща по този начин и сега.
През цялото време, докато скиташе из дивото, тя бе мечтала само за това — да се върне при Перис и да стане част от „Града на новите красиви“. Много глупаво от нейна страна да се чувства нещастна точно днес, или който и да е друг ден. Явно шампанското й дойде малко в повече.
— Най-добри приятели завинаги — прошепна му тя.
— Ей, това пък какво е? — извика Шай. Беше се заровила в гардероба на Толи с надеждата нещо там да й подскаже блестяща идея за костюм. Сега държеше в ръце някаква безформена маса от вълнена прежда.
— О, това ли. — Ръцете на Толи се отпуснаха. — Това е пуловерът ми от Мъглата, не помниш ли. — Сега пуловерът й се видя особен, не такъв, какъвто го помнеше. Беше смачкан и раздърпан, ясно личеше къде човешките ръце са съединили отделните части. Хората в Мъглата нямаха стени, които да им доставят дрехите — трябваше сами да изработват всичко. И, както се оказа, не ги биваше много в това.