Продължи да се придвижва бавно и усети напрежение в левитаторите, които започнаха да се тресат, опипвайки с невидими пръсти веригата. На няколко пъти дъската остърга металните брънки и разтресе Толи. Тя видя как балонът бавно пое надолу, когато тежестта й наруши деликатния баланс между горещия въздух и гравитацията.
Когато почти се изравни с целта, дъската под нея започна да се тресе още по-силно, загубила опората от магнитното поле на „парти-кулата“; на Толи се стори, че левитаторите всеки момент ще откажат и ще я хвърлят от петдесет метра височина. На такова разстояние от земята противоударните гривни бяха много по-лош вариант от бънджи жилетката ако успееха да я спрат, преди да се разплеска на земята, ръцете й със сигурност щяха да изскочат от раменните стави.
Естествено това беше дребна грижа в сравнение с онова, което би й причинила трошачката.
Магнитните левитатори обаче не я предадоха; сърфът продължаваше да се издига, доближавайки все повече коша на балона. Дочу крясъци откъм балкона на „парти-кулата“ и разбра, че някой ги е забелязал. Сигурно се питаха що за газиращо преживяване са измислили пак кримитата.
Над ръба на коша се показа нечие лице, обърнато надолу със смаяно изражение.
— Ей, я гледай! Някой идва насам!
— Какво? Как?
Всичките четирима в коша се струпаха от нейната страна, за да я видят, и тежестта им разклати веригата. Толи изруга, когато сърфът подаде опасно под краката й.
— Ей, вие горе, я кротувайте! — кресна тя. — И не клатете проклетата верига!
В отговор на резките й команди горе настана тишина, явно там мълчаха стъписани, но поне кошът спря да се клати.
Минута по-късно сърфът на Толи с последни усилия се изравни с балона. Тя приклекна, скочи и след един кошмарен миг увисна от външната страна на плетения кош. От него се протегнаха няколко чифта ръце, за да я изтеглят вътре, и скоро Толи беше очи в очи с облещените от смайване горещи глави. Освободен от тежестта и, сърфът също се издигна и тя го прибра в коша.
— Леле! Ама как го направи?!
— Не знаех, че сърфовете стигат толкова високо!
— Я чакай, ти си Толи Янгблъд!
— Че кой друг да е? — тя се ухили и се надвеси през парапета. Земята все повече приближаваше към тях, увеличеният товар на балона го теглеше надолу. — Дано нямате нищо против да приземим това нещо. Аз и приятелите ми имаме нужда от една малка разходка.
Щом балонът се приземи на ливадата пред „Къщата на Гарбо“, към него се втурнаха група кримита, предвождани от Фаусто. Толи зърна и балона на Зейн с розовите уши да се спуска наблизо, залюля се колебливо във въздуха, но накрая кацна.
— Не излизайте още! — нареди тя на похитените от нея горещи глави. — Не искаме балонът да се вдигне във въздуха с празен кош. — Всички изчакаха по местата си, докато Перис и Фаусто не се покатериха вътре.
— Колко души могат да се съберат тук, Толи? — попита Фаусто.
Кошът беше от ракита. Тя прокара ръка по преплетените стебла — идеално решение, ако ти трябва нещо здраво, леко и гъвкаво.
— Нека във всеки кош се качат по четирима.
— Ама, какво правите, бе, хора? — събра кураж един от горещите глави.
— Трай и ще разбереш — отговори Толи. — А като започнат да те интервюират за новините, можеш да им разкажеш всичко.
Четиримата я зяпнаха ококорени като разбраха, че скоро ще станат известни.
— През следващия час и нещо обаче трябва да кротувате. Иначе тоя трик няма да се получи и газирането ще отиде на вятъра.
Всички закимаха покорно.
— Как освобождавате веригата? — попита Толи и чак сега си даде сметка, че никога не е летяла с балон.
— Дърпаш ето тази връв — отговори един от горещите глави. — А когато искаш някой автолет да дойде и да те прибере, натисни това копче.
Толи се усмихна. За едно нещо беше сигурна — няма да се наложи да използва копчето.
Като видя лукавото й изражение, един от горещите глави възкликна:
— Ей, ама вие май отивате някъде много далече!
Толи не отговори веднага — знаеше, че всяка нейна дума по-късно ще бъде тиражирана в новините и ще се предава от поколение на поколение грозни и красиви. Струваше си риска да каже истината, прецени накрая тя. Тия четиримата едва ли ще искат да пропилеят напразно своите петнайсет минути криминална слава, затова няма да проговорят пред властите, докато не стане прекадено късно.