— Отиваме в Новата Мъгла — каза тя отчетливо с ясен глас.
Всички зяпнаха недоверчиво.
„Поразмишлявай над това, д-р Кейбъл!“, помисли си щастлива Толи.
Кошът зад нея се разклати и тя видя, че Зейн е скочил вътре.
— Нещо против да се присъединя към вас? В моя балон вече има четирима души — каза той. — Друга група кримита е завладяла още един балон и също идва насам.
— Всички са готови да тръгнат по наш сигнал — допълни Фаусто.
Толи кимна. Щом двамата със Зейн избягат, за останалите вече нямаше значение как ще напуснат града. Тя вдигна очи към горелката над главите им, която пърпореше тихо като мързелив двигател на реактивен самолет и само чакаше отново да нажежи въздуха в балона. Толи се надяваше да е достатъчно мощна, за да разшири белезниците или поне да унищожи предавателя в тях.
Тя извади огнеупорните ръкавици от джоба си и подаде единия чифт на Зейн.
— Твоят план е много по-добър, Толи — каза той, загледан в горелката. — Пещ, която може да лети. В мига, в който се освободим, вече ще сме в покрайнините на града.
Тя му се усмихна, после се обърна към горещите глави.
— Е, хора. Вече може да слизате. Благодарим за съдействието и не забравяйте, че не трябва да споменавате за това пред никого поне още час.
Всички кимнаха, наизскачаха от коша един по един и направиха широк кръг около балона, сякаш му правеха път да излети, защото той нетърпеливо потрепваше на вятъра.
— Готови ли сте? — извика Толи по посока на балона със свинската зурла. Кримитата в коша й отговориха с вдигнати нагоре палци.
Третият балон тъкмо кацаше наблизо; скоро всички щяха да полетят заедно. Колкото повече балони, толкова по-добре. Кримитата се наговориха да оставят интерфейс-пръстените си в кошовете, преди да скочат и това щеше да отвори доста работа на охраната тази нощ.
— Всичко е готово — тихо каза Зейн. — Да поемаме.
Погледът на Толи се плъзна към хоризонта, премина последователно над „Къщата на Гарбо“, над „парти-кулите“ и обхвана светлините на „Града на новите красиви“ — свят, към който тя така отчаяно се беше стремила през целия си грозен живот. Сега се питаше дали някога отново ще го види.
Но непременно ще се върне, в случай че Шай не е чула съобщението. Приятелката й се бореше с всички сили да се излекува. Нямаше начин Толи да я изостави, независимо дали Шай я мрази, или не.
— Добре тогава, да се вдигаме — каза Толи, после прошепна на себе си „Съжалявам, Шай. Ще се върна за теб.“
Протегна ръка и освободи опънатата верига. Горелката изрева мощно и блъвна жега, която близна хората в коша, а туловището на балона взе да набъбва над главите им. Скоро той бавно започна да се издига.
— Ехей! — извика Перис. — Заминаваме далече от тук!
Фаусто нададе победоносен вик, дръпна връвта и балонът набра височина, освободен от тежестта на веригата.
Толи и Зейн стояха мълчаливо, впили погледи един в друг. Издигаха се все по-бързо и когато прелетяха край една от „парти-кулите“, десетина красиви ги поздравиха от балкона с пиянски викове.
— Аз май наистина напускам града — тихо каза Зейн. — Най-после.
Тя се ухили. Този път за него нямаше връщане назад. Нямаше да го допусне.
Парти-кулата бързо остана далече под тях; издигнаха се дори над най-високите сгради в „Града на новите красиви“. Толи виждаше сребърната лента на реката, усукана около острова; тъмното петно на „Града на грозните“ и мъждукащите светлинки на предградията, пръснати наоколо. Скоро щяха да са достатъчно високо, за да зърнат даже морето.
Толи освободи малко въздух от балона и намали силата на горелката. Не трябваше да летят прекалено високо. Балоните не бяха достатъчно бързи, за да се изплъзнат на автолетите на охраната; затова по някое време щяха пак да се прехвърлят на сърфовете.
Скоро трябваше да скочат от балона и известно време щяха да падат свободно, докато левитаторите не влязат в полето на магнитната мрежа под града и не спрат пропадането им.
Този скок нямаше да е лесен като падането с бънджи жилетка; тя само можеше да се надява да не е прекалено опасен. Толи се загледа надолу, тръсна глава и въздъхна. Имаше чувството, че животът й е поредица от скокове, като всеки следващ е от все по-висока точка.
Тя усещаше как балонът се носи все по-бързо, отдалечавайки се от морето, но, странно, въздухът около тях беше абсолютно неподвижен. Естествено, каза си Толи, движат ни въздушните течения и това създава илюзията, че балонът виси неподвижно, докато целият свят се върти около нас.