Ръждивите руини останаха някъде далече зад тях, но около града имаше много реки, а техните корита бяха пълни с наноси метална руда, които осигуряваха стабилността на сърфовете. Планът на кримитата беше да се пръснат в различни посоки, но всеки знаеше как да се върне в руините, независимо колко далече го е отнесъл вятърът.
Толи свали дебелото си яке, противоударните гривни и ръкавиците и ги хвърли на пода на коша. Горелката все още излъчваше топлина, така че нямаше опасност да се простуди. Тя извади огнеупорните ръкавици, сложи си лявата, пъхна я под интерфейс белезницата и я издърпа високо над лакътя, почти до рамото. Край нея Зейн също се приготвяше.
Сега оставаше да нагреят белезниците на пламъка на горелката.
Толи погледна нагоре. Горелката беше закрепена към коша на балона с рамка с осем рамена, които се спускаха около тях като краката на огромен метален паяк. Тя стъпи върху перилото на коша и здраво се хвана за рамката, изтласквайки се нагоре. Докато балансираше неуверено, погледна към града под краката си и мислено си пожела някой внезапен полъх на вятъра да не разклати балона точно в този момент.
После си пое дълбоко въздух.
— Фаусто, сигналът!
Той кимна и вдигна сигналната ракета, която взе да съска и да пръска зелени и пурпурни искри. Толи забеляза, че най-близките кримита подеха сигнала и постепенно над острова започнаха да избухват огнени букети в зелено и пурпурно. Вече бяха бегълци.
— Хайде, Зейн — каза тя. — Да се освободим от оковите си.
Горелката
Четирите дюзи на горелката на метър от лицето й все още бяха нажежени и излъчваха топлина в студения нощен въздух. Толи протегна ръка и внимателно пипна едната от тях. Жената в халето не беше я излъгала. Дори през огнеупорната материя на ръкавиците можеше да усети всяка неравност по дюзата, пръстите й напипаха няколко ръба, където беше направена спойката. Но изобщо не чувстваше високата температура; горелката не беше нито гореща, нито студена. Нищо. Усещането беше странно, сякаш е потопила ръка във вода с нейната телесна температура.
Тя погледна към Зейн, който се катереше нагоре по срещуположното рамо.
— Тия ръкавици наистина действат, Зейн. Нищо не усещам през тях.
Той погледна своята ръкавица, усъмнен в нейната ефективност.
— До две хиляди градуса, казваш.
— Точно така. — Доколкото може да се вярва на информацията на красивата втора степен стъкларска. — Нека аз да съм първа — предложи тя.
— Не става. Ще го направим заедно.
— Само не драматизирай. — Толи погледна надолу и видя, че лицето на Фаусто е пребледняло, също както и докато ръката на Зейн беше в трошачката. — Като ти дам сигнал, усили горелката, но за възможно най-кратко време — извика му тя.
— Я чакайте малко! — обади се Перис. — Какво сте намислили?
Толи си даде сметка, че пропуснаха да го посветят в техния план. Затова сега той гледаше объркано с ококорени очи. Само че вече нямаше никакво време за обяснения.
— Не се притеснявай, с ръкавици сме — каза тя и опря лявата си ръка о горелката.
— С ръкавици ли? — повтори Перис.
— Да. Специални ръкавици. Давай, Фаусто! — извика Толи.
Заля я огнена вълна, наситено синият пламък на горелката беше ослепително ярък. Толи стисна очи, жегата пърлеше кожата на лицето й като пустинен вятър. Тя наведе глава пред огнената струя на горелката и дочу вик на ужас, откъснал се от устата на Перис.
Половин секунда по-късно горелката угасна.
Толи отвори очи, пред погледа й все още подскачаха яркожълти петна. Затова пък ръката й беше непокътната и тя можеше спокойно да свива и разпуска пръстите си.
— Ръката ми е невредима! — извика тя. После примигна, за да прогони танцуващите пред очите й яркожълти петна и видя, че металът на белезницата слабо се е нагрял. Но тя не се беше разширила нито с милиметър.
— Какви ги вършиш — разкрещя се отдолу Перис, но Фаусто го накара да млъкне.
— Добре тогава, да свършваме по-бързо — обади се Зейн, протягайки ръка към горелката. — Досега трябва вече да са разбрали, че става нещо.
Толи кимна — белезницата определено пострада на огъня. Също като следача, който д-р Кейбъл й даде, преди да тръгне за Мъглата, белезницата сигурно изпращаше сигнал, ако бъде повредена. Толи вдиша дълбоко студения нощен въздух, постави пак ръка на горелката и наведе глава.