Толи се опита да се отпусне и просто увисна на сърфа. Тогава усети, че нещо я дърпа за китката. Толкова високо над земята магнитните левитатори на сърфа нямаха никаква мощ, но все още не бяха загубили връзка с противоударните гривни.
Тя регулира лявата гривна, за да стабилизира връзката. Сграбчи сърфа по-уверено и протегна дясната си ръка настрани. Сякаш пак се возеше в наземната кола на родителите си като малка и размахваше ръка през прозореца. Разперената й длан увеличи съпротивителната сила и Толи установи, че бавно се преобръща с лице към земята.
Няколко секунди по-късно сърфът вече беше под нея.
Толи преглътна сухо при вида на земята отдолу, огромна, тъмна и безплодна. Свистящата ледена въздушна струя сякаш проникваше дори през дебелото яке.
Имаше чувството, че пропада цяла вечност, но земята оставаше все така далечна. Не разполагаше с ориентир, за да прецени на каква височина е, освен виещата се лента на реката, която приличаше на тънка панделка. Толи сви в лакътя протегнатата си ръка и забеляза, че осветената от луната водна повърхност се измества по посока на часовниковата стрелка. Тя отново протегна ръка и реката се върна на старото си място.
Толи се ухили. Сега поне имаше някакъв контрол над бясното пропадане.
Колкото повече наближаваше земята, толкова по-широка ставаше реката, а тъмният хоризонт заприлича на силует на огромен хищник, който се прокрадва към нея, закривайки звездното небе. Вкопчена в сърфа с две ръце, Толи постепенно разбра, че ако разпери крака, също може да направлява полета към земята.
Едва в последните десетина секунди си даде сметка колко голяма е реката и колко пълноводно и буйно е нейното течение. От време на време забелязваше тъмни обекти, които се движат по повърхността на водата.
Те ставаха все по-големи и по-големи.
Когато левитаторите на сърфа най-после се задействаха, ефектът беше като от затръшната в лицето и врата — ударът сплеска носа и, цепна долната устна и вкус на кръв внезапно изпълни устата й. Ръцете й бяха немилостиво извити от противоударните гривни, ускорението я залепи върху дъската и изкара въздуха от дробовете й като гигантско менгеме. Сега всяка глътка въздух се превърна в борба на живот и смърт.
Сърфът бързо губеше скорост, а реката продължаваше да расте пред очите й, превърнала се на огромно огледало, отразяващо сиянието на звездите, когато.
Пляс!
Сърфът удари водата като голяма разперена длан и едва не сплеска Толи, смаза гръдния й кош и предизвика експлозия от светлина и звън в главата й. После тя се озова във водата, а в ушите й нахлу глух рев. Пусна сърфа и загреба към повърхността с изпразнени от удара дробове. Насили се да отвори очи и зърна просветването на слаба светлина, успяла да проникне през тъмната вода. Едва успя да се пребори със силното течение и светлината постепенно започна да се приближава. Най-накрая главата й проби повърхността и тя изскочи отгоре, задавена от нахлулия в дробовете й въздух.
Реката ревеше в ушите й, а бързото течение пенеше водата наоколо. Толи запляска кучешката, а тежката раница се опитваше да я върне обратно на дъното. Дробовете й жадно поемаха въздух и тя кашляше силно при всяко вдишване, усещайки вкуса на кръв в устата си.
Завъртя се в кръг и си даде сметка, че прекалено добре е улучила целта — намираше се точно в средата на реката, на петдесетина метра и от двата бряга. Изруга и продължи да пляска с ръце и крака, очаквайки противоударните гривни да я измъкнат от водата.
Къде беше този сърф? Досега трябваше да я е открил.
Този път на магнитните левитатори им трябваше много време, докато се задействат — Толи очакваше неконтролируемото пропадане да спре, още докато е във въздуха, а не да се вреже във водата с такава скорост. Като размисли обаче, тя разбра какво се е случило. Реката се оказа много по-дълбока, отколкото предполагаше; напоеният слой се намираше дълбоко под повърхността, далече от безпомощно ритащите й крака. Спомни си как сърфът й понякога ставаше нестабилен насред реката в града, защото наносите от желязна руда бяха дълбоко и не можеха да осигурят на левитаторите необходимата мощ.
Значи е извадила късмет, че сърфът изобщо смекчи удара при приземяването. Толи се огледа. Твърде тежка, за да изплува, дъската сигурно беше потънала на дъното и силното течение я е отнесло надалече. Тя усили разпознавателния сигнал на противоударните гривни на километър разстояние и се заоглежда, очаквайки всеки миг носът на сърфа да пробие повърхността.