Във водата около нея се носеха и подскачаха тъмни силуети с неправилна форма, подобни на флотилия алигатори, повлечени от бързото течение. Какво беше това?
Нещо я побутна.
Тя рязко се извърна, но се оказа само стар пън — нито алигатор, нито нейният сърф. Толи обаче с облекчение се вкопчи в него, защото вече нямаше сили да маха с ръце и крака из водата. Навсякъде около нея плуваха дървени трупи, клони, снопове тръстика, купища гниещи листа. Водата влачеше какво ли не с бързите си води.
Дъждът, помисли си Толи. Тридневният порой сигурно е наводнил хълмовете и е повлякъл със себе си към реката всичко, което се беше изпречило по пътя му, придавайки допълнителна мощ на и без това силното течение. Дънерът, в който се вкопчи, беше стар и прогнил, но наоколо се виждаха и клони със зелени листа. Дали излезлите от коритото буйни води ги бяха изтръгнали из корен, още живи?
Толи с опипване се опита да разбере къде беше пречупено дървото и усети, че е разсечено с острие, каквото не съществува в дивата природа.
Нещо като ръб на сърф.
На няколко метра встрани плуваше друг пън, отсечен със също толкова остър предмет. Значи врязването на Толи и сърфа във водата беше разполовило прогнилия дънер на две. От същия удар лицето й кървеше и тя все още усещаше вкуса на кръв. Тогава как ли беше пострадал сърфът?
Толи увеличи максимално разпознавателния сигнал на противоударните гривни, рискувайки за кратко време напълно да изтощи батериите им. А течението с всяка секунда я отнасяше все по-далече от мястото, където падна.
Но нито сърфът се появи над водата, нито гривните я насочиха в някаква посока. Колкото повече време минаваше, толкова по-ясно ставаше за Толи, че сърфът е непоправимо повреден и вече е станал част от боклука по дъното на реката.
Тя изключи противоударните гривни и все така вкопчена в дънера, започна да рита с крака към единия бряг.
Брегът беше кален и хлъзгав, подкопан от пороя и излязлата от коритото река. Толи прецапа към сушата през плитко заливче, проправяйки си път между клони и тръстики. Беше затънала до хълбоците във вода. Изглежда течението събираше къде каквото намери, после го бе струпало на това малко парче земя.
Включително Толи Янгблъд.
Тя се запрепъва по брега без надежда някога пак да се озове на сухо, водена единствено от инстинкта да се махне по-далече от придошлата река. Изтощеното й тяло сякаш се наля с олово и Толи се хлъзна обратно по наклона, оваляна цялата в кал. Накрая се предаде, сви се на кълбо върху подгизналата земя и започна да се тресе от студ. Не си спомняше да се е чувствала толкова изтощена откакто стана красива, сякаш реката беше изсмукала всичките й жизнени сили.
Извади запалка от раницата и с треперещи пръсти събра купчина съчки. Но след тридневен порой дървото беше толкова мокро, че пламъкът на запалката го накара само да изсъска глухо.
Поне якето още работеше. Тя увеличи до последна степен термостата, без да се притеснява за батериите и се сви на кълбо.
Очакваше сънят да дойде бързо, но продължи да трепери, сякаш отново беше грозна и имаше треска. Новите красиви обаче никога не боледуват, освен ако сама не се беше довела до пълно изтощение през последния месец почти не ядеше, оставаше дълго на студа, живееше само на адреналин и кафе, а за последното денонощие едва ли й се събираше и час, в който да не е била мокра до кости.
Дали пък това не е реакция на организма й към лекарството, както стана със Зейн?
Нима хапчето започваше да руши мозъка й точно сега, когато е в дивото и няма никаква надежда за медицинска помощ?
Главата на Толи взе да пулсира и трескавите мисли хаотично се завъртяха из нея. Вече нямаше сърф и не й оставаше друг начин да стигне Ръждивите руини, освен пеша. Никой не знаеше къде се намира. На света имаше само дива пустош, вледеняващ студ и Толи Янгблъд. Даже липсата на белезница я караше да се чувства странно, сякаш на нейното място имаше дупка от изваден зъб.
Най-лошо от всичко бе, че тялото на Зейн не е до нейното. Споделяше с него всяка нощ през последния месец, а и денем почти непрекъснато бяха заедно. Въпреки принудителното мълчание, тя свикна с присъствието му, с познатото докосване, с безмълвните им разговори. Сега той внезапно изчезна и Толи имаше чувството, че е загубила част от себе си по време на падането.