— Боже мили! — възкликва. — Трябваше да си донеса айпода. Всички са толкова стари. От осемдесетте години! — Но накрая все пак избира албум на Принс и го пъха в уредбата.
— Майка ми обожава тази песен — оповестява тя. — Постоянно си я пуска и танцува. Трябва да я видиш как танцува, Катрин. Невероятна е. Прилича на филмова звезда. Просто е толкова красива, когато танцува. — Усилва звука и започва съблазнително да поклаща хълбоци.
Докато тя се усмихва със затворени очи, не мога да не се зачудя откъде дойде този неочакван израз на възхищение и привързаност към майка й. Няколкото пъти, когато съм я чувала да говори за родителите си, думите й звучаха пренебрежително, презрително. Почти така, сякаш ги ненавижда.
С Роби продължаваме да седим и наблюдаваме как Алис танцува. Добра танцьорка е, движи се плавно и съблазнително. Роби я гледа усмихнат. Изглежда напълно запленен и през главата ми преминава мисълта колко ще е приятно, ако и мен някой ме обича така, колко ли ще е вълнуващо, ако някой се интересува от мен романтично. И за пръв път от смъртта на Рейчъл, за пръв път от Уил насам, си позволявам да си представя, че един ден в живота ми може да се появи някой като Роби, някой, когото да обичам. Някой красив, мил и умен. Някой, който също ще ме обича, независимо коя съм и какво съм направила.
Когато първата песен свършва, започва друга, по-бърза. Роби скача, протяга ръка към мен и ме изправя на крака. И така, танцуваме — трима души, отпуснати и спокойни в компанията си. Танцуваме близо един до друг, телата ни се докосват, хълбоците и бедрата ни се сблъскват, ръцете ни обгръщат телата на другите двама. Роби прегръща Алис. Целува я и аз ги наблюдавам, гледам притиснатите им едно до друго тела. И двамата са толкова красиви, подхождат си идеално. Алис забелязва, че ги наблюдавам, усмихва се и прошепва нещо в ухото на Роби. Той я пуска, обгръща ме с ръце, притиска ме плътно до себе си. После се отдръпва назад, слага ръце на бузите ми, навежда се и притиска устни до моите — една целомъдрена, почти братска целувка, но така или иначе вълнуваща. Алис се усмихва, побутва ме, изкисква се. А после и тримата се прегръщаме и се смеем и аз съм изпълнена с щастие, почти с екстаз. Чувствам се харесвана. Привлекателна. Млада.
А когато гласецът започва да нарежда в главата ми — гласецът, който ми казва, че не заслужавам да бъда щастлива, че не трябва да вземам това, което Рейчъл не може да получи, — решавам да не го слушам. Решавам поне за тази вечер да не обръщам внимание на онази част от себе си, която ми отказва всичко, което желая. Сега съм весела и безгрижна. Сега съм Кейти Бойдъл. Само за една нощ. Млада, щастлива и буйна. Кейти. Забавна и дръзка. Кейти. Само за тази единствена вечер, Катрин я няма и мога да бъда себе си.
Така че продължаваме да се кикотим, да танцуваме и да се прегръщаме песен след песен, докато лицата ни заблестяват от пот, ожадняваме и трябва да отидем в кухнята за вода. Спираме да танцуваме, вземаме възглавниците от дивана, правим легло от одеяла и възглавници и се строполяваме на него. Говорим чак до три часа, когато ни спохожда сънят на изтощените хора — тежък и непробуден. Заспиваме, омачкани и мръсни, един до друг, с преплетени крака и лица към пода.
Събуждам се, а Алис лежи сгушена до мен. Свита е в ембрионална поза, с вдигнати пред лицето ръце в юмруци. Прилича на спящ ангел, който се подготвя за бой, на боксьор със странно невинен вид. Дишането й е бързо и плитко и чувам тихото свистене от носа й, когато въздухът влиза и излиза. Миглите й трепкат и виждам как очите й се въртят под клепачите. РЕМ фаза на съня. Сънува.
Бавно се освобождавам възможно по-тихо. Все още съм облечена в полата и тениската от предишния ден. Отивам право в банята, свалям дрехите си и се пъхвам под душа.
Тъкмо изплаквам шампоана от косата си със затворени очи, когато чувам гласа на Роби:
— … утро.
Надавам вик и подскачам, а ръцете ми автоматично се стрелват да прикрият голотата ми.
Надниквам зад завесата на душа.
— Извинявай — ухилва се Роби, облегнат на умивалник. Около кръста му има увита кърпа, гърдите му са голи и с изключение на леко зачервените очи, изглежда невероятно. — Мога ли да скоча там вътре?
— Разбира се — кимвам и дръпвам завесата. — Излизам след минута.
Но той дръпва завесата и влиза при мен.
— Хайде, дръпни се. Няма да се бавя и после ще се разкарам от пътя ти.