Десета глава
— Значи ще се видим в петък вечерта? — пита мама.
— Да.
Тъкмо се каня да кажа „довиждане“ и да затворя телефона, когато тя добавя:
— Защо не вземеш и новата си приятелка? Защо не доведеш Алис? Ще се радваме да се запознаем с нея.
Не вярвам, че мама и татко наистина искат тя да дойде — те сякаш вече не се радват на никакви срещи с други хора. Трудно е да се смееш и усмихваш, да водиш тривиални разговори, когато единственото, за което наистина можеш да мислиш, е смъртта на детето ти — тема, която е невъзможно да повдигнеш, без да стреснеш и пропъдиш хората. Оценявам обаче това, че се опитва да положи усилия заради мен, че иска животът ми да е възможно по-нормален, иска да допринесе и да бъде част от тази нормалност.
Мислила съм да поканя Алис, да я запозная с родителите си, но винаги съм решавала, че не бива. Мама и татко са толкова тъжни, толкова тихи, че понякога на хората им е трудно да разберат как да се държат. Освен това все още не съм казала на Алис за Рейчъл. Тя не знае нищо, така че несъмнено напрегнатите им погледи, сериозността им, неспособността им да се смеят по повод и без повод ще й се сторят смущаваща.
— Не знам, мамо — отвръщам. — Сигурно ще е заета.
— О, моля те, скъпа. Моля те, поне я попитай. Знам, че сме скучни, знам, че сигурно ще й е неприятно, но наистина ще се радваме да се срещнем с нов човек. Освен това на баща ти ще му се отрази добре да види, че си щастлива и се забавляваш с приятелка на твоята възраст.
Толкова рядко се случва мама да ме моли за нещо и в гласа й звучи такова искрено желание наистина да доведа Алис, че се съгласявам. Обещавам й на следващия ден да й кажа дали приятелката ми ще дойде. Тя иска да разбере навреме, за да осигури допълнителна храна.
Алис се съгласява, казва, че с удоволствие ще дойде, смее се и добавя, че е чакала да я попитам.
И неизбежно през първата ни вечер там се споменава името на Рейчъл. Аз обаче успявам бързо да сменя темата и да избегна неудобното положение да разкажа на Алис за случилото се под любопитните погледи на мама и татко. Те ще се зачудят защо не съм й споделила по-рано.
Но знам, че ще трябва да й кажа. Няма начин да прекараме цял уикенд тук, без името на Рейчъл да се спомене отново. Затова, когато двете с Алис пожелаваме „лека нощ“ на родителите ми и се качваме на горния етаж да си легнем, я моля да дойде за малко в стаята ми.
— Защо? — шепне тя и се смее. — Да нямаш там тайно скривалище за наркотици?
— Просто искам да ти споделя нещо.
Алис ме поглежда с разширени очи, очевидно изненадана от сериозния ми тон.
— Добре. Само ме остави да се изпишкам преди това. Веднага идвам.
После се връща, двете сядаме на леглото ми с лице една към друга и с кръстосани крака.
— Имах сестра — започвам с делови тон. — Рейчъл. Убиха я.
Алис се навежда напред и се намръщва.
— Какво каза?
Не отговарям. Знам, че ме е чула и просто има нужда от време, за да обработи информацията. Винаги става така, когато го казваш на някого. Отначало всеки път е трудно да ти повярват.
— Разкажи ми — добавя най-после тя.
И аз започвам да говоря и да плача тихо. Разказвам й всичко. Цялата история, която започва от мига, когато с
Карли и Рейчъл бяхме заедно в кафенето преди толкова години, мига, в който реших, че сестра ми може да ни придружи на партито. И плача от припомнения ужас, но и от облекчение, задето най-после споделям с някого. Говоря и плача. И Алис за пръв път слуша. Не казва нищо, не задава въпроси и през цялото време не повдига ръка от коляното ми.
— О, Господи! — прошепва тя, когато най-после свършвам. — Горкичката ти. Горкото ти семейство. Защо не си ми казала по-рано? Горката Рейчъл.
— Да — кимвам. — Горката Рейчъл. Горките мама и татко. Просто е ужасно. Това съсипа всичко.
И Алис ме обгръща с ръце и ме държи в прегръдките си, докато се разтърсвам от ридания. После, когато съм напълно изтощена и главата ме боли прекалено много, за да продължа, когато часовникът на нощното шкафче показва два часа сутринта, тя ми помага да се пъхна в леглото, ляга до мен и ме милва по косата, докато заспивам.
На следващата сутрин се събуждам, а Алис е до леглото ми и държи в ръката си димяща чаша чай.