Все още не бяхме влезли в бараката, но вече чувахме музиката, тътнежа на баса, гласове и смях, младежи, които се забавляват. Младежи без възрастни наоколо.
Рейчъл ме погледна, все още усмихната, и кимна. Започна да се движи в ритъм, бедрата й се полюшваха плавно наляво-надясно. Повдигна вежди и наклони глава, сякаш се вслушваше внимателно в музиката.
— Хайде! — Карли застана зад нас и ни бутна напред. — Няма да стърчим тук цял следобед. Колкото и да ви обичам и двете, не съм извървяла целия този път само за да си стоим тук тричките.
Докато вървяхме към вратата, ми хрумна, че всъщност не съм обмислила това много внимателно. Смятахме да отсъстваме само един час. Възнамерявахме Рейчъл да се прибере преди пет, за да имаме време да се упражнява на пианото. Но бяхме останали у Карли цели десет минути, а идването дотук ни отне още четирийсет. И докато наблюдавах как сестра ми се присъединява към партито с изписани на лицето радост и очакване, пристъпвайки в ритъм с музиката, осъзнах, че неизбежно ще се приберем у дома по-късно.
Знаех, че ще се приберем чак след мама и татко, ще трябва да даваме обяснения, ще си навлечем неприятности. Големи неприятности.
Но бях млада, бях пила алкохол, чувах музика и виждах как хора на моята възраст се смеят и танцуват и точно в този момент неприятностите не ме интересуваха.
Дванайсета глава
Алис върви пред нас. Разстоянието помежду ни е съвсем малко, само две крачки, но е достатъчно, за да ни е трудно да я включим в разговор, достатъчно, за да е ясно, че не е в настроение да говори. Не мисля, че е нещастна, сърдита или огорчена, съвсем не — в добро настроение е, от нея блика енергия, излъчват се красота и радост, очевидно е развълнувана, че е навън в такава хубава есенна вечер и се наслаждава на последните топли дни.
Понякога обаче е такава, умислена и неразговорлива. С Роби я познаваме достатъчно добре, за да не се тревожим, че може да е огорчена или обидена, разбираме, че понякога е по-щастлива, когато не участва в разговора. Роби дори се пошегува веднъж по този повод. Двамата разговаряхме оживено за споделената ни любов към музиката — от рок и поп — до опера, — когато установихме, че Алис спи на дивана. Нямахме представа откога спи. Бяхме говорили неспирно часове наред, без да забелязваме нищо наоколо.
— Мисля, че е уморена от постоянното ни бъбрене — каза през смях Роби, когато я открихме. — Мисля, че говорим прекалено много. Отегчаваме я до смърт.
И най-вероятно е прав. Двамата с него винаги имаме какво да си кажем и разговорите ни на теми, вариращи от книги до спорта, природната среда и политиката, могат да продължат с часове.
Всъщност Роби и аз говорим толкова много и се разбираме така добре, че започвам да се тревожа това да не огорчава Алис. Чудя се дали е възможно да не ревнува. Но когато я попитах има ли нещо против и дали иска да се отдръпна, тя поклати глава и ме погледна озадачено.
— Защо? Приятно ми е, че се разбирате толкова добре. Двамата ми най-любими хора в целия свят. Много се радвам, че имате толкова общи теми — увери ме Алис. — Освен това така не се налага аз да говоря.
— О, добре! Боях се да не би… е, да не би да си помислиш, че искам да те обидя… че може би ревнуваш.
— Да ревнувам ли? — Тя изглежда замислена. — Никога не съм ревнувала. От никого. И от нищо. Съвсем честно мога да кажа, че ревността ми е непознато чувство. — А после сви рамене. — А и изглежда толкова глупаво и безполезно, мен ако питаш.
Сега сме петък вечер, изпитите започват след няколко седмици и навярно би трябвало да съм си у дома и да преговарям. Но през седмицата наистина учих сериозно и Роби и Алис буквално ме умоляваха днес да изляза с тях. Изпитите са важни, знам, но точно сега приятелството ми с тях двамата е още по-важно. Повече от важно е и точно сега да се забавлявам, да живея така, както толкова дълго си забранявах. Съдбоносно е.
С Роби си говорим за скиорство. Роби го обожава и предлага тримата да покараме веднага щом дойде зимата.
— Но аз не съм много добра — предупреждавам го. — Мисля, че просто ще те бавя и ще съсипя ваканцията ти.
— Аз ще те науча — обещава Роби. — Когато дойде време да си тръгнем, вече ще си добра.
— Каква самонадеяност! — разсмивам се. — Изобщо нямаш представа колко съм зле. Ще е цяло чудо, ако ме научиш да се справям добре със ските.
— Той успя да научи мен. — Алис се обръща и забавя крачка, за да върви редом с нас. Пъхва се помежду ни, разделя ни и застава в средата. — Когато миналата зима отидохме на ски, не можех дори да стоя на тях, но седмица по-късно бях станала същинска шампионка. — Пъхва ръка под лакътя на Роби и му се усмихва. — Толкова си секси, когато караш ски. — Поглежда към мен. — Толкова е уверен и така добре ги контролира. Божествен е.