Алис говори толкова високо, че в ресторанта за миг настъпва тишина, хората млъкват, обръщат се към нея и се заслушват. Бен и момичето, седнало срещу него — слабо високо момиче с дълга, буйна червена коса и бледа кожа — се взират мълчаливо в нея, докато тя се приближава. Бен изглежда шокиран, почти уплашен.
— Алис. — Изправя се и протяга ръка, сякаш за да стисне нейната, но тя не обръща внимание на жеста му и пристъпва още по-близо, за да го прегърне. Целува го силно и продължително по устните. Когато отстъпва назад, бузите на Бен пламтят и той изглежда несигурен и притеснен. — О! Какво правиш тук?
Говори с американски акцент.
— Вечерям, разбира се, глупчо такъв. Също като теб. — Алис го хваща за ръката и се обръща с лице към нашата маса точно когато Роби пристига с напитките. — Роби, Катрин, това е Бен. Бен Дюбъри. Първата истинска любов в живота ми.
Бен поглежда над рамото на Алис към придружителката си, свива рамене, започва да обяснява нещо, но Алис, обърната с гръб към приятелката му, го подръпва за ръката.
— Ела, седни при нас — подканя го тя. — Хайде! Можем всички да седнем заедно.
— О… Не мисля, че… — Бен поглежда към приятелката си. — Аз и Филипа…
Алис се завърта на пета и се обръща с лице към момичето.
— Здрасти. Аз съм Алис. — Пуска Бен и протяга ръка към Филипа. Двете се здрависват и Алис се усмихва топло, Филипа кимва и се усмихва колебливо.
— Ще седнеш при нас, нали? — пита Алис. — Присъедини се поне за малко. С Бен не сме се виждали от години. Имаме много да си разказваме.
Филипа и Бен се съгласяват да седнат при нас и докато събират нещата си, Роби поглежда към мен. На лицето му са изписани раздразнение и неверие. Той завърта очи. Сервитьорката ни помага да придърпаме една маса до нашата, за да има достатъчно място за петима ни.
С изключение на Алис, която не обръща внимание на неудобството на останалите и не спира веселото си бъбрене, всички сме тихи и сдържани. Отпиваме от чашите си и мълчим. Алис разказва за лятото, когато е излизала с Бен. Той очевидно се чувства неудобно, притеснен е и поглежда извинително към Филипа всеки път щом Алис спомене колко й е било приятно да има гадже американец и колко обичала акцента му.
— Да си поръчаме храна — внезапно казва тя. — Умирам от глад. — Поглежда към Роби и се усмихва. — Ти ще направиш поръчката, нали, Роби? И преди си идвал тук и знаеш кое е вкусно.
— О! — Филипа поклаща глава и поглежда Бен. На лицето й е изписана паника. — Не. По-добре да се върнем на нашата маса.
— Не ставай глупава. — Алис се пресяга над масата и поставя ръка върху ръката на момичето. — На всички ни е толкова приятно, че сте тук. Моля ви, останете и хапнете с нас. Нали разбирате, тримата бяхме абсолютно отегчени и раздразнителни, преди да се появите. Вече ни е писнало един от друг. — Отмята глава назад и се смее. — Напоследък сме прекарали заедно толкова много време, че не можем да се търпим.
Продължава да се смее, но всички останали сме тихи. Поглеждам към салфетката в скута си и се опитвам да прикрия пламналите си бузи. Чувствам се унижена и огорчена. Не знам дали Алис е сериозна, или просто се прави на духовита, но думите й така или иначе са болезнени. Толкова ми бе приятно да съм с нея и Роби, чувствах се така щастлива отново да имам такова близко и многопластово приятелство, че забележката на Алис — пренебрежението и очевидното й неуважение към нещо, което самата аз бях започнала да ценя толкова много — ме карат да се чувствам смешна, наранена.
Сигурна съм, че Роби е също толкова огорчен — и поради тази причина не мога да погледна към него. Непоносимо ще е да видя собствената си болка и унижение, отразени в очите му.
Бен казва:
— Разбира се, че ще хапнем с вас. Толкова приятно си прекарваме. — Гласът му е висок и изпълнен с пресилен ентусиазъм. — Нали така, Филипа?
— Чудесно. Слава богу. — Алис се смее и удря с ръка по масата. Бутилката й с шампанско е празна, тя изглежда леко пияна, със зачервени бузи и блестящи очи — и изобщо не си дава сметка за напрежението, надвиснало между сътрапезниците й. — Тогава да си вземем още питиета за партито — решава тя. — Умираме от жажда, Роби. Какво ще ни препоръчаш?
— Ъъъ… — Роби прочиства гърлото си. — Лично аз смятам да изпия още една кола. — Поглежда към Филипа и Бен и се усмихва принудено и неестествено. — Вие какво искате?