— Хайде да играем на една игра — предлага Алис, когато всеки държи в ръка по един огромен леден коктейл. Не смятам да пия своя, но от време на време ще отпивам, за да е доволна Алис, и когато тя не ме гледа, ще го излея тайно. Ще остана съвсем трезвена. Нащрек.
— Да — съгласявам се, поглеждам към Роби и се усмихвам с усмивка, която казва: „Виж, всичко ще се оправи. Всички си прекарваме страхотно.“
Той колебливо отвръща на усмивката ми, все още несигурен.
— Истина или предизвикателство. — Алис въодушевено потрива ръце и влиза във всекидневната. — Хайде! Обичам тази игра. Няма по-добър начин да опознаеш хората.
Всички тръгваме след нея и сядаме с кръстосани крака на пода около масичката за кафе. Някой изключва музиката.
— Може ли аз да съм първа? — Алис изплезва език към Роби. — А ти задавай въпросите. Може да откриеш нещо наистина изненадващо.
— Истина или предизвикателство? — пита Роби.
— Истина.
Роби отпива от питието си и за миг остава замислен. После поглежда към Алис със сериозно изражение.
— Някога съжаляваш ли? За неща, които си казала или направила?
За миг тя остава загледана в него. После завърта очи.
— Боже, Роби! Играта трябваше да е забавна. — Въздъхва. — Дали съжалявам за разни неща… ъъъ… дай ми един миг да помисля. — После твърдо поклаща глава. — Не. Не съжалявам за нищо. Съжалението е за некомпетентните и неуверените. Не съм нито едното, нито другото. Добре, благодаря за скучния ти принос, Роби. — Оглежда ни един по един и се усмихва. — Кой е следващият?
После нарочно поглежда към Бен.
— Младият Бен. Ти можеш да ми помогнеш да задържа тази игра такава, каквато трябва да е — мръсна и забавна, такава трябва да бъде. Истина или предизвикателство? Отговаряй бързо, преди да съм заспала.
— Истина.
— Добре. Надявах се, че така ще кажеш. Вече имам готов въпрос. — Вдига вежди и се навежда напред. — И така, млади Бен, кое е най-интересното място, на което си правил секс? Трябва да отговориш или да ми позволиш да ти отправя предизвикателство. А предизвикателството няма да е приятно.
Бен се разсмива нервно и поглежда надолу към питието си.
— Ами предполагам, че… ами преди няколко години. Скоро след като пристигнах в Австралия. Срещнах едно необуздано, много необуздано момиче. Не приемаше „не“ за отговор. За нищо на света. Не и тя. И, боже, тялото й беше възхитително, така че не исках да й отказвам. Онази вечер бяхме на гости у един приятел и това момиче ме хвана за ръката и ме завлече в спалнята на родителите му. И нали разбираш, правихме секс на леглото им, а изведнъж те се върнаха, така че ние се спотаихме в гардероба и… ами там бе приятно и тъмно, и уютно, така че просто продължихме с това, което правехме по-рано.
За миг спира, поглежда към Алис, ухилва се и бузите му се изчервяват. Тя отвръща на погледа му усмихната, сякаш го окуражава, и изведнъж за всички ни става съвсем очевидно, че момичето, за което говори той, е Алис. Роби се взира в него с лице, лишено от всякакво изражение, но виждам отпуснатата му на пода до крака му ръка: пръстите му са свити в юмрук, а вените изпъкват под кожата му. И отново изпитвам онова чувство на паника, непреодолимото желание всичко просто да спре. Да се върне назад. В началото. Нощта все пак ще завърши ужасно. Роби беше прав.
Бен обаче няма представа какво става и се чудя дали изобщо е разбрал, че Алис и Роби са двойка. Поведението на Алис, начинът, по който се държа през цялата нощ, може да го е накарало да си помисли, че е необвързана.
— Но не е там работата — продължава Бен. — Истински шантаво беше, когато…
— Благодаря, Бен — прекъсва го Роби с висок, студен, натежал от сарказъм глас. — Благодаря ти за информацията. Но мисля, всички чухме повече от достатъчно. И, Алис, благодаря, че му зададе такъв интелигентен въпрос. Защото наистина беше толкова интересно, толкова страхотно да го чуем. Досега не си бях давал сметка, но долнопробните креватни истории са това, което прави една игра забавна. Страхотно. Благодаря, Бен. Ще се опитам да съм също толкова… ами тъп като теб, когато дойде моят ред.