И тъй като знаех, че неизбежно ще разберат, че сме пили, по-добре щеше да си отидем у дома и да посрещнем последиците, за да избегнем още по-ужасяващата перспектива те да дойдат тук.
— Добре — съгласих се. — Благодаря ви. Не бих ви помолила сама, но не знам какво друго да направя. Наистина ли нямате нищо против? Живеем в „Турак“.
— Няма проблем. И бездруго си тръгвахме. Нали така, Шон?
— Да. — Той се изсмя отново — шумен глуповат кикот, от който коремът му се разтресе. — Тъкмо щяхме да се разкараме от това шибано подобие на парти.
— Добре — повторих. — Ще може ли просто да изтичам обратно да кажа на гаджето си? — И изведнъж ми хрумна нещо. — А дали не можем да вземем и него? Ако нямате нищо против? Трябва само да го оставите у нас. Оттам ще се оправи сам.
— Съжалявам, скъпа — поклати глава Грант. — Няма място. Тук сме аз, Шон, Джери и Крис. И вие, двете момичета. Трима отпред и трима отзад. Пълна къща.
— Освен ако не иска да я оставим. Да вземем гаджето и сестра й и да я оставим тук — предложи Шон и се разсмя. Този път успя да избегне погледа ми и в същото време да говори за мен, сякаш ме няма.
— Млъквай, Шон! Дебел тъпанар! — скара му се Грант толкова рязко и пренебрежително, че очаквах приятелят му да реагира. Той обаче се усмихна глупаво, сложи ръка на рамото му и го стисна. Жестът издаваше странна привързаност.
— Дай една цигара, друже — каза той.
Грант метна в скута му пакет цигари.
— Добре, просто ще отида да му кажа, че тръгваме. Няма да се бавя. — Сложих ръка на крака на Рейчъл и го разтърсих. — Рейч? След минута се връщам. Тези момчета ще ни заведат у дома. Става ли? Рейч?
— Да ни заведат у дома? — Тя отвори очи и издаде напред долната си устна — цупеше се. Сега думите й излизаха още по-завалено. Очите й се затвориха, докато говореше: — Вече трябва да тръгваме, така ли? Жалко. Толкова се забавлявам.
— Така добре ли е? — Погледнах към Грант. — След секунда се връщам.
Втурнах се обратно към бараката и намерих Уил почти веднага. Говореше с някаква групичка край задната врата.
— Нямам късмет — каза той, щом ме видя. — Тъкмо ги питах дали са я виждали.
— Всичко е наред. Открих я. Здравата се е натряскала. Трябва да я прибера у дома. Ще ни закарат.
— Така ли? Кой?
— Едно момче на име Грант. Всичко е наред. Наистина. Тя е в колата им и не мога да я изкарам. Прекалено е пияна, не помръдва. — Махнах нетърпеливо с ръка и го целунах по бузата. — Трябва да тръгвам. Страх ме е, че ще повърне, ще припадне или нещо подобно.
— Добре. Ще дойда с вас.
— Не. Всичко е наред. Остани с приятелите си. — Усмихнах се и стиснах ръката му. — Пийни още едно вместо мен.
Обърнах се и хукнах към колата.
Момчетата вече се бяха качили и ме чакаха. Седнах отзад до Рейчъл и затворих вратата. Главата на сестра ми бе облегната назад, очите й бяха затворени, а устата — леко отворена. Посегнах и я затворих, докоснах бузата й.
— Рейч? Сега си отиваме вкъщи — обясних й и й закопчах колана.
За миг очите й се отвориха и тя се опита да се усмихне.
— Добре.
— Искаш ли бира? — Шон се пресегна през скута на сестра ми с отворена „ВБ“ в ръка. Задържа погледа си сведен надолу, като избягваше да срещне моя.
— О, не, благодаря. Пих достатъчно.
— Мамка му! — рече той и я приближи още повече. — Поне я дръж, става ли? Отворих я специално за теб.
Взех кутията, повдигнах я внимателно към устните си и оставих студената течност да навлажни устните ми, без да поглъщам нито капка. Не исках да пия повече. Бях жадна, уморена и копнеех за чаша вода и удобно легло.
— Благодаря. — Опитах се да се усмихна на Шон, но той вече се бе обърнал настрана. — Много ти благодаря — обърнах се към Грант.
— Няма за какво, ъъъ?
— О, боже! Съжалявам. Толкова съм груба. Аз съм Кейти. Кейти Бойдъл.
— Кейти. Да. Добре.
Не ме запозна с другите момчета и за минута обмислих възможността да се представя сама — да ги потупам по рамото, да кажа „здравей“ и да протегна ръка. Но всичко бе толкова неловко, а те не полагаха никакви усилия да се държат приятелски — вратовете им бяха сковани и гледаха право напред, — затова не си направих труда. Нито искаха, нито очакваха приятелски жестове от мен и почувствах, че подобни формалности ще им се сторят странни, ненужни.