Въпреки това е удивителна и когато Мик сяда обратно на мястото си, го гледам стъписана и вдигам ръка към устата си, за да потисна един момичешки кикот.
— Цялата нощ исках да го направя — казва той, без да отделя поглед от мен. Лицето му е спокойно, внимателно, очите му се стрелкат по моето лице, сякаш преценява чертите ми, проверява реакцията ми. И въпреки че изглежда замислен, сериозен, все още виждам онази искрица веселост в присвитите му очи, в леко надигнатите нагоре ъгълчета на устата му.
— Неприятно ли ти беше? — пита той.
— Не — поклащам глава. — Съвсем не.
Продължаваме да седим и да се усмихваме глупаво един на друг, когато Филипа се връща. Но тя е толкова бъбрива и ентусиазирана, че не забелязва нищо. И щом става време Мик да се върне на сцената, за да свири на барабаните с друга група, го наблюдавам. Наблюдавам свиването и отпускането на мускулите му, докато вдига и сваля палките си. Наблюдавам начина, по който тялото му се движи в съвършена хармония с музиката. И наблюдавам лицето му, усмихвам се щастливо и се изчервявам всеки път щом очите ни се срещнат.
Двайсета глава
Грант отби от пътя и спря в някаква тревиста площ.
— И така — той разкопча колана си и усмихнат се обърна с лице към мен, — ето че пристигнахме. Време е за малко забавление, а? Готова ли си, Кейти? Кейти, Кейти? Кейти, дружке?
Не отвърнах, само го погледнах безстрастно. Нямаше какво да му кажа, по това време страхът ми вече бе станал толкова голям, а омразата ми към Грант — така безгранична, че почти не можех да говоря. Тресях се цялата — ръцете, краката и дори главата ми. Зъбите ми тракаха и трябваше насила да държа устните си затворени, да стискам зъби, за да спра този ужасен звук. Това усилие ми даваше нещо, върху което да се съсредоточа, нещо, върху което да концентрирам енергията си, вместо да изкрещя, да скоча на предната седалка и да се нахвърля върху Грант — действието, към което ме подтикваше целият адреналин в тялото ми и което, сигурна бях, щеше само да направи нещата още по-лоши. Не исках Грант да чуе, че зъбите ми тракат. Чувствах, че ако разбере колко съм уплашена, ще изпадна в още по-неизгодно положение.
Въпреки че постоянно я бутах и щипех, Рейчъл не бе помръднала, примигнала или показала някакъв признак, че е в съзнание, откакто си тръгнахме от партито. В известен смисъл й завиждах, защото не разбираше какво се случва.
— Хайде. — Грант сръга с лакът момчето до него, завъртя раздразнено очи, наведе се през него и изкрещя на седналия най-близо до вратата: — Излизай, става ли? Или цяла нощ ще седиш тук и ще чакаш аз да ти кажа какво да правиш?
— Добре.
Момчето отвори вратата и излезе. Второто го последва и затвори зад себе си.
Грант отвори своята врата, излезе и я затръшна толкова силно, че колата се разтресе. После Шон, толкова тежък и нервен, че чувах хрипливото му дишане, отвори вратата, излезе и я затръшна. Двете с Рейчъл бяхме сами в колата. В капан, заобиколени.
— Рейч. — Сложих ръка на коляното й и я разтърсих с колкото сила имах. — Събуди се, Рейчъл! Събуди се! — Чух истерията в гласа си. — Моля те, Рейч — казах по-високо, без да ме е грижа дали момчетата ме чуват. — Моля те.
Вратата до мен се отвори и в колата нахлу студен нощен въздух. А после Грант надникна вътре и ми се усмихна.
— Не може да те чуе, дружке. Само си губиш времето. — Погледна към голата си китка, сякаш изчисляваше времето. — Аха! Поне един час, преди изобщо да започне да се събужда.
После сложи ръка на коляното ми и леко го стисна — жест на фалшива привързаност, от който ме побиха тръпки, отврати ме толкова, сякаш ме бе докоснал отровен паяк. Допирът му ме накара да изпитам желание да изкрещя, да го изритам, да го ударя по лицето. Но прехапах устна, сведох поглед към скута си и заставих ръцете си да останат неподвижни.
— Какво искаш, Грант? — попитах с тих равен глас. — Какво искаш от нас?
Той изглеждаше замислен. Дръпна от цигарата си и издуха дима в лицето ми. Извърнах се настрана и се закашлях в ръката си.
— О! Извинявай, дружке. Не пушиш ли?
— Не.
— Може би трябва да започнеш. Обичам дами, които пушат. Секси е. Не мислиш ли? Изтънчено.