След минута вратата се отваря. На прага застава някаква жена. Изглежда сърдита, сякаш е раздразнена от грубото натрапване. Но когато забелязва как изглеждаш, очевидния ти страх, сериозността на ситуацията, изражението й се променя, на лицето й се изписват тревога и загриженост. Устата й увисва, тя слага една ръка на гърдите си, а другата — на твоята ръка.
— Какво има? — пита. — Какво се е случило?
По времето, когато пристига полицията и организира претърсване, момчетата са избягали. Оставили са я там. По гръб на земята, като животно. Един от полицаите те уверява, че изглежда спокойна, че на студеното й мъртво лице е изписано изражение на ведрост и спокойствие.
— Поне — казва той, — поне можем да се надяваме, че не е разбрала какво се случва.
Не е разбрала, че си я изоставила там. Сама с тях.
Втора част
Двайсет и трета глава
Пристигам в кафенето, а Алис вече е седнала на маса в ъгъла и отпива от чашка с кафе.
— Здравей.
Сядам срещу нея. Усмихвам се.
Алис завърта очи.
— През целия уикенд се опитвах да ти се обадя. Защо никога не си вземаш мобилния?
Сприхавостта й обаче не може да помрачи настроението ми. Нищо не може. Прекалено съм щастлива.
— Защо? Какво искаш? — питам любезно, без да обръщам внимание на настроението й. Не си правя труда да обяснявам какво се е случило, къде съм била. Не казвам и дума за Мик. Всичко е твърде скорошно, прекалено хубаво и искам да го запазя за себе си.
— Просто исках да ти разкажа. Срещнах един мъж.
Алис се привежда напред с вдигнати вежди. Гневът й само отпреди миг сякаш вече е забравен.
Веднага си помислям за Роби. Той ще е съкрушен.
— О! — Вземам менюто и се взирам невиждащо в ламинирания картон. — Сериозно ли е?
— Дали е сериозно? Господи, не можеш ли да се зарадваш за мен?
Оставям менюто на масата и поглеждам към нея.
— Извинявай. Но какво ще стане с Роби? Той изобщо знае ли? Ще бъде съсипан. Той наистина…
— Роби-Шмоби — прекъсва ме тя. — Никога не съм му обещавала нищо. Честна дума, Катрин. Наистина. Обясних му пределно ясно, че това помежду ни не е сериозно. Всичко друго е само в главата му. Все едно, той ще трябва да се справи. Няма друг избор. Аз не съм негова собственост.
— Да, предполагам — съгласявам се и осъзнавам, че това е най-добрият изход в дългосрочен план. В известен смисъл мога само да се радвам за Роби. Това ще го застави да застане лице в лице с действителността — на Алис просто не й пука за него. Ще го заболи, но трябва да я забрави и да си намери друга. Някоя, която оценява колко е фантастичен.
— И така — казвам, — кой е той? Какъв е?
— Страхотен е. Вълшебен, красив, секси. Направо съм на седмото небе. Постоянно мисля за него.
Усмихвам се. Разбирам точно как се чувства.
— Как се казва?
Но Алис не отговаря. Вместо това повдига чашата към устата си и ме поглежда над ръба.
— По-възрастен е от мен.
— По-възрастен ли?
— Да. Много.
— Колко точно?
— Отгатни. Отгатни на колко е години.
— Трийсет и пет?
— Не. По-възрастен.
— Четирийсет?
— По-възрастен.
— Четирийсет и пет?
— По-възрастен.
Взирам се в нея онемяла.
— Ти майтапиш ли се?
— Не. Хайде! Почти позна.
— Петдесет?
— Четирийсет и осем.
— Мамка му, Алис! Разликата е огромна. Това не го ли притеснява? Ти си само на осемнайсет?
Тя се усмихва.
— Може би си мисли, че съм на двайсет и седем.
— Значи го лъжеш?
Алис свива рамене.
— Просто поразтягам истината.
— Но той е с трийсет години по-възрастен от теб. Той е стар. Не ти ли се струва странно?
— Не. Съвсем не. Ще останеш изненадана. Страхотен е. Толкова е умен, Катрин, знае толкова много неща. Мисля, че през цялото време съм търсила по-възрастен мъж, нали разбираш? Сега е толкова по-хубаво. Той е много по-зрял, откровен, уверен и независим, и не се държи като влюбено кутре — какво облекчение! — Смее се. — И е толкова добър в леглото, толкова опитен. Просто е невероятно умел.
Опитвам се да се съсредоточа върху менюто. Дори не съм гладна — въодушевлението от новата ми любов убива апетита ми, — но не искам Алис да почувства неодобрението ми, осъждането ми. Напоследък, когато съм заедно с нея, се чувствам като по-голяма сестра — неодобряваща и капризна по-голяма сестра, такава, каквато никога не ми се е налагало да бъда с Рейчъл.