— Здрасти — навежда се, за да я чуя. Лицето й е гримирано, блестящо и красиво. — Тук е голям вертеп, а? Да отидем другаде. Само ти и аз.
Преди да успея да отговоря, Филипа се навежда през масата и побутва Алис.
— Няма ли да кажеш „здрасти“? — Налага й се да изкрещи, за да я чуят над музиката.
— Здрасти, Филипа.
— Това е Дани.
— Здрасти — изкрещява Дани. — Роклята ти е божествена. Изглеждаш абсолютно секси. И тези ботуши! Откъде си купуваш дрехите?
Ласкателството й очевидно допада на Алис, защото езикът на тялото й драматично се променя. Тя се обръща към Дани и й се усмихва. И когато двете потъват в разговор за дрехи, Алис очевидно забравя, че иска да си тръгне. Придърпва стола си по-близо до стола на Дани и се навежда към нея. И двете очевидно са погълнати и въодушевени от темата, Филипа ме поглежда и завърта очи.
Двете прекарват времето до края на тази част в оживен разговор, Филипа и аз седим една до друга и слушаме музиката. Не говорим, но от време на време се споглеждаме и се усмихваме. Усмивката на Филипа е изпълнена със сестринска гордост.
Втората част от програмата приключва и Мик отново се втурва към масата ни. Застава зад мен, навежда се и ме целува по врата.
— Ще си взема нещо за пиене — казва той. — Ела с мен.
Изправям се, а той поема ръката ми и бутва стола си назад. Забелязвам, че Алис ни гледа любопитно. Спира да говори и се втренчва с разширени очи в нас, докато аз се извръщам.
Когато се връщаме на масата, Алис се е облегнала назад на стола си със скръстени на гърдите ръце. Усмихва се.
— Значи така? Ти и Мик? — Поглежда ме остро. — Филипа беше така любезна да ме осветли.
Опитвам да се държа възможно по-естествено, макар да знам — Алис е наясно, че съм се опитала да го запазя в тайна от нея и вероятно е или огорчена, или сърдита, или и двете наведнъж. Усещам как кръвта се изкачва в бузите ми.
— Алис, това е Мик — казвам. — Мик — Алис.
Той се усмихва.
— Здравей.
— Значи свириш на барабаните? — пита Алис.
— Да.
— Обожавам барабаните, просто ги обожавам. Но всъщност не мога да кажа нищо за изпълнението ти. Дори не те забелязах, преди да дойдеш. Съжалявам. Но никой не ми спомена, че познаваш Катрин. Дори не знаех, че си брат на Филипа.
Мик не отговаря. Вместо това ме поглежда и очевидно се чуди кое е това странно момиче, защо изглежда леко враждебно. Вдига чашата си и отпива голяма глътка бира. Посяга към ръката ми и се изправя, като дръпва и мен. Повлича ме към дансинга.
Там ме привлича по-близо до себе си, заравя лице във врата ми. Полюшваме се в ритъма на музиката, телата ни се движат в съвършена хармония. Вдишвам го, оставям миризмата му, усещането на тялото му, ритъмът на музиката да изпълнят сетивата ми.
Продължаваме да танцуваме, докато идва време Мик да се върне на сцената за последната част от програмата. Приближавам масата ни и забелязвам, че Алис се е преместила. Сега седи на маса зад нас заедно с двама мъже. Оживена е — не спира да говори и енергично да жестикулира. И двамата изглеждат омагьосани, запленени. Навеждат се към нея, опитват се да привлекат вниманието й. Оставам изумена колко бързо може да забрави за „голямата любов на живота си“, но съм прекалено щастлива, за да я съдя, и точно сега непостоянната природа на Алис, енергията й просто ме карат да се усмихна. Опитвам се да уловя погледа й, но тя не ме поглежда, не ме забелязва — прекалено е заета с новите си завоевания.
Кръчмата затваря и всички се отправяме към стоянката за таксита. Алис е преметнала ръце през ръцете на двамата мъже от масата си. Върви пред нас. Гласът й е висок, щастлив. Обръща се назад и ме поглежда.
— Ще отида със Саймън и Феликс — провиква се тя с напевен глас, достатъчно високо, та да чуят всички около нас.
— Добре — засмивам се.
А после се нареждаме на опашка пред такситата с лице към пътя.
— О, вижте! Линия за канкан — обажда се високо Алис.
Някои от чакащите се разсмиват. Чувам как друг мърмори уморено:
— О, за бога, млъкни!
А после тя започва да размята крака и да тананика мелодията на канкана. Мъжете от двете й страни я поддържат, докато тя мята крака все по-високо и по-високо. Всяко подхвърляне разкрива все повече от добре оформените й бедра и от гащичките й.
— На–на, на–на–на–на, на–на, на–на–на–на, на–на… — продължава Алис. Наслаждава се, че е привлякла вниманието, и не обръща внимание на раздразнените и неодобрителни погледи на някои от хората на опашката.