— Но не мога да заспя без теб.
— Разбира се, че можеш. Нали вече си спал без мен? Почти през целия си живот.
— Наистина ли? Не си спомням. Дори да е така обаче, това е било преди да мога да направя разликата. Преди животът ми да придобие смисъл.
Привлича ме надолу, озовавам се легнала върху него и одеялата образуват бариера между телата ни.
— Мик — засмивам се. — Моля те. Не знаеш колко ми е трудно да изляза оттук. А ти го правиш съвсем невъзможно. Ще се срещнем по-късно в заведението. След вечерята. Няма да се бавя.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
— Добре тогава.
— Добре.
Но когато се навеждам да го целуна, той обвива ръце около мен и ме притиска толкова силно, че не мога да помръдна.
— Вярно е това, което казах. Не знам какво съм правил по-рано. Преди теб. Не си спомням от какво съм се интересувал или какво съм очаквал. Каквото и да е било, вече няма значение. Сега единственото, от което се интересувам, си ти. Това е лудост, наистина, и донякъде е глупаво. Но никога досега не съм изпитвал тези чувства към някое момиче. Никога не съм изпитвал нещо подобно.
Сърцето ми се изпълва със задоволство, с тръпката да чуя, че всичките ми налудничави чувства са споделени. Заравям лице в гърдите му, за да скрия внезапните сълзи, които опарват очите ми.
— Аз също — отвръщам. — Аз също.
Връщам се у дома и се заемам с почистването на апартамента. Работя бързо, тичам от стая в стая, размествам предмети, бърша прах и пускам прахосмукачка. Отнема ми няколко часа и когато приключвам, проверявам телефонните съобщения. Едното е от Вивиан. Пристигнала е в Рим и си прекарва страхотно. Има съобщение от майка ми, която просто ме поздравява, и от Роби, който пита дали все още искам да отида на вечеря с него.
Телефонирам първо на родителите си. Следобеда, когато последният ми изпит мина, им се обадих за много кратко и макар вече да са ме поздравили, знам, че ще искат повече подробности, очакват по-дълъг разговор. Говоря първо с мама, а после и с татко и минава почти час, докато им опиша всички детайли от изпитите. Питат ме кога ще постоя при тях и аз им обещавам да е скоро. Не споменавам за Мик.
Приключвам разговора с родителите си и се обаждам на мобилния телефон на Роби.
— Разбира се, че ще излезем — казвам още щом чувам гласа му. — Това е подаръкът ми за рождения ти ден, не помниш ли?
— Добре — смее се той. — Супер. Но най-вероятно ще сме само ти и аз. Не съм се чувал с Алис.
— Значи ще си само мой. Голяма съм късметлийка.
Не казвам, но се радвам, че Алис няма да дойде. Не понасям да я виждам с Роби, когато знам, че се среща с друг. Ще се чувствам като съучастница в измамата й — жестока и нечестна, — а ситуацията ще е унизителна за Роби. Все още не съм сигурна дали искам да му кажа за Алис. Знам само, че тази вечер няма да го направя. Не и на рождения му ден.
— А баща ми е организирал парти за събота вечер. Ще дойдеш ли? С Мик?
— Разбира се. Може обаче да закъснеем. Той има ангажимент. Но ще е забавно. Най-после ще се запознаете.
— Нямам търпение — отвръща Роби, но в гласа му няма много ентусиазъм. Звучи ми глухо. Нещастно. И мога само да предполагам, че нещастието му е свързано с Алис, и отново да си пожелая просто да забрави за нея, да си даде възможността да срещне друга.
Уговаряме се да се видим в седем часа в ресторанта и затваряме. Избирам дрехите, които ще облека — дънки, ботуши, червена риза, — отивам в банята и пускам горещата вода във ваната. Дълго оставам вътре със затворени очи. Мисля си за Мик и колко сме щастливи, че се харесваме еднакво силно, колко сме щастливи, че нито той, нито аз приличаме на Алис.
Пристигам в ресторанта, а Роби вече е седнал в едно сепаре с почти празна чаша пред себе си. Зает е да чете менюто и се стряска, когато сядам пред него.
— Здравей. Сигурно си подранил?
— Да — усмихва се той. — Гладен съм. Не можах да те изчакам.
Накратко споменаваме какво сме правили напоследък: разказвам му за Мик, за новото си приятелство с Филипа и колко съм щастлива — Роби се усмихва, изглежда искрено доволен. Казва, че се радва за мен, защото заслужавам да ми се случват хубави неща. Отпуснат и бодър е и си мисля: може би в крайна сметка ще се примири със загубата на Алис, а новата й връзка може да се окаже нещо хубаво. Надявам се, че най-после ще бъде принуден да се изправи лице в лице с истината.