Роби поръчва храната и когато я донасят, порциите се оказват много по-големи, отколкото сме очаквали. Опитваме се да ги изядем, заставяме се да продължаваме дори когато сме сити и се кискаме глуповато, когато Роби напълва бузите си с въздух и ги издува.
— Това е абсурдно. — Той поклаща глава колко храна е останала още на масата. — Тук има достатъчно за десет души.
— Знам. — Вземам с пръсти още едно парче пиле и го пъхам в устата си. — Господи, Роби, натъпках се до пръсване, но не мога да спра. Трябва да дойдат и да го отнесат, преди да се пръсна. Не мисля, че през следващия час — час и нещо ще мога да помръдна. Нямаш нищо против да останеш тук цялата нощ, нали?
Поглеждам го. Очаквам да се разсмее и да продължим с игривите закачки, но той гледа покрай мен, към нещо или някой зад мен — и в очите му вече няма дори искрица веселост. Лицето му е сковано, разкривено в странно изражение на объркване и страх.
Обръщам се, поглеждам назад, но не виждам нищо, освен маси, пълни с непознати. Отново се обръщам напред.
— Какво има? — Навеждам се над масата и слагам ръка върху неговата. — Роби? Какво не е наред?
Но той дори не ме забелязва. Измъква ръката си и се изправя. Бутва тромаво стола си назад и се обляга тежко на масата, сякаш събира сила, а после тръгва към онова, което е видял — каквото и да е то.
— Роби? Какво… Роби!
Ставам и тръгвам след него. Чувствам се глупаво и знам, че се набивам на очи в пълния ресторант. Нямам представа какво става. Роби сякаш изведнъж вече не ме вижда и чува и се боя, че може да е получил някакъв пристъп или припадък, някакъв психически срив.
Но той спира точно пред някакъв мъж на бара. А мъжът се усмихва, изглежда приятно изненадан и сърдечно протяга ръка. Лицето на Роби остава студено, тялото му — неподвижно, а поведението — странно агресивно.
— Какво правиш, мамка му? — пита ожесточено той. — Какво се опитваш да ми причиниш? Какво правиш с нея? Къде е тя? Къде отиде?
Очите на мъжа се разширяват от изненада, той се обляга назад, по-далеч от Роби, и поклаща глава.
— Кой къде е, Роби? Какво ти става? Какво има? За какво говориш?
— Току-що ви видях заедно, татко! — изкрещява Роби. Поглеждам по-внимателно към мъжа и разпознавам очите и линията на челюстта. Баща му. — Целувахте се! Току-що я видях тук. С теб. Мамка му, видях ви заедно!
— Роби. — Слагам ръка върху неговата и се опитвам да го успокоя. — За какво говориш…?
Но той се отърсва от ръката ми и се навежда към баща си.
— Видях те с нея. Видях те.
Вече не крещи, но гласът му е изпълнен с гняв и е толкова разстроен и възбуден, че целият се тресе, почти плаче.
Баща му обаче остава все така спокоен и го поглежда нежно.
— Приятелю, успокой се. Тя просто отиде до тоалетната. Ще се запознаете, когато се върне. Не е нужно това да се превръща в проблем, приятелю. Наистина ще я харесаш.
И аз разбирам какво се е случило. Роби за първи път е видял баща си с жена, с новата му приятелка. Гневът му е някаква объркана и неуместна преданост към майка му.
Роби се изсмива горчиво — неестествен, нещастен звук, излязъл някъде дълбоко от гърлото му — и поглежда баща си с презрителен поглед.
— Да се запозная с нея ли? Какво искаш да кажеш, да се запозная? Това някакъв извратен подарък за рождения ми ден ли е или какво?
Слагам ръка на гърба му.
— Стига, Роби. Не го прави. Моля те. Защо просто не се върнем на масата си? Остави баща си на спокойствие.
Баща му ми се усмихва с благодарност.
И тогава я забелязвам. Алис. Идва към нас от тоалетната. Крачи бързо, с наведена глава и лека усмивка и за кратък миг на блажена заблуда си представям, че е дошла заради Роби — все пак е решила да го уважи на рождения му ден. За миг дори се радвам да я видя, надявам се, че присъствието й ще отвлече вниманието му и ще го накара да забрави, че е сърдит на баща си.
Но после двамата се обръщат и също я виждат.
— Аха — казва бащата на Роби с глас, изпълнен с изкуствен ентусиазъм. — Ето я и Рейчъл. Ще ви запозная.
„Рейчъл ли? — мисля си. — Рейчъл?“ И макар че едва успявам да събера мислите си и да проумея какво се случва, подсъзнанието ми, изглежда, съединява късчетата — след част от секундата разбирам точно какво прави тя тук, кой точно е загадъчният й по-възрастен приятел и какво точно е видял Роби току-що.