— Онази вечер говорих с Грег. След като ти си тръгна.
— Разбира се. Знаех, че ще го направиш.
— Да.
— Да. Страхотно. Значи това сме го уредили. Но какво значение има изобщо? Какво искаш да кажеш?
Не знам дали нарочно се прави на тъпа, но се чувствам леко смешна, внезапно несигурна имам ли право да се правя на съдник.
— Постъпката ти беше невероятно жестока, Алис.
— Боже господи, Катрин! Нямах представа, че вие двамата ще сте там, ясно ли е? Не исках да развалям рождения ден на Роби. — Гласът й е нетърпелив и рязък, сякаш вече е отегчена от темата и й е неприятно да дава обяснения. — Откъде можех да знам, че ще отидете в мексикански ресторант?
— Не е въпросът за вечерята, Алис. Не ставай смешна. Не мога да повярвам, че смяташ това за оправдание. Цялата история с Грег беше жестока. Не само онази вечер, не просто фактът, че те разкриха. Не мога да повярвам, че си го направила. Наистина не мога да повярвам, че може да си такава кучка. С Роби. Който винаги е бил толкова добър с теб.
За миг тя остава мълчалива. Въздъхва.
— Добре. Съгласна съм. Разбирам какво имаш предвид. Приключи ли с лекцията?
— Не, но няма смисъл да продължавам, нали? На теб просто не ти пука. Само че това е наистина ужасно, Алис. Много разстройващо.
Тя се разсмива — студен безрадостен звук.
— Не те разбирам — казва ми най-после. — Наистина не разбирам какво общо има това с теб. Защо, за бога, връзката ми с Грег, или, като стана въпрос за това, връзката ми с Роби разстройват теб?
За един кратък миг съм победена, подведена да си помисля, че преувеличавам, че трябва да си гледам работата. „Но не — мисля си, — съвсем нормално е да не приемаш подобно ужасяващо поведение от страна на приятелите си.“
— Защото това, което направи, беше преднамерено жестоко, Алис. Унищожително и ужасно. Роби е съкрушен. Заминал е за Европа. Знаеше ли? Заради теб. Освен това съсипа и отношенията с баща му — добавям. — Роби е един от най-добрите ми приятели. Изумена съм как може да смяташ, че не трябва да се разстройвам.
— О, я се разкарай! Не съм съсипала отношенията им. Ще се оправят. Никой от тях не знаеше, така че никой не е причинил нищо на другия. Предполагам, в края на краищата това дори ще ги сближи. А и на Роби ще му се отрази добре да прекара известно време в Европа. Наистина трябва да си изясни много неща. Много гняв е насъбрал. И е с такъв собственически манталитет, чак е абсурдно. Така или иначе, и двамата трябва да се радват, задето са се отървали от мен, особено ако наистина съм толкова лоша, колкото, изглежда, си мислиш.
— Каквото и да се случи между Роби и баща му, това не оправдава постъпката ти. Това беше просто погрешно, Алис, абсолютно лошо. И защо си казала на Грег, че се казваш Рейчъл? Защо точно това име? Не ми се вярва да е просто съвпадение.
— Този твой лекторски тон не ми харесва. Не си ми майка и не си по-добра от мен. Нямам нужда да ме харесваш. — Гласът й неочаквано става нисък, студен и сериозен — осезаем контраст с ленивия й безразличен тон само отпреди секунди. — Не искам да говорим повече за това, Катрин. Започва да ми доскучава. Искаш ли да излезем в петък вечер? Кажи ми. Смятам да запазя маса в „Джованис“.
— Не — отвръщам и макар че съм възмутена и шокирана от липсата й на разкаяние, от откровеното й безочие, гласът ми прозвучава удивително нормално. — Не, благодаря.
— А в събота вечер? Имаш ли някакви планове?
— Не. Да. Искам да кажа, не, Алис, не искам да излизам с теб. Сърдита съм ти. Шокирана. Не осъзнаваш ли колко сериозно е всичко? Наистина съм огорчена и отвратена. Моля те, спри да ме каниш.
— Отвратена ли? Ти си отвратена?
— Да. В името на истината, да. Отвратена и засрамена.
— О! — засмива се тя. — И засрамена, така ли? Засрамена заради мен ли?
— От теб. — Гласът ми е тих. — Да.
— Не мислиш ли, че имаш достатъчно неща, от които да се срамуваш, Катрин? Неща, които си направила самата ти?
Знам точно какво ще каже още преди да го е изрекла. Но не затварям, оставям телефона притиснат до ухото си и слушам, принудена съм да чуя какво ще ми каже.
— Може и да съм направила някои лоши неща, но поне не съм оставила малката си сестричка сама, за да я изнасилят. Нали така? Поне не съм жалката страхливка, която е избягала и е позволила да убият сестричката й.