— Съвсем нормално за един баща — казва тя. — В крайна сметка за него ти винаги ще си невинното му момиченце. Но накрая ще се осъзнае, ще свикне с мисълта и ще е също толкова въодушевен, колкото мен.
С Мик угасяме лампите и си лягаме. Той е особено нежен, отново и отново ми повтаря, че ме обича, и двамата се сгушваме по-близо един до друг. Отпускам глава на гърдите му.
— Знам, че сигурно ти е омръзнало да говориш за Алис — казва той, — но добре ли си? Не се притесняваш заради нея, нали?
— Не. Щастлива съм.
И макар че намерението й съвсем не е било такова — очевидно само се е опитвала да ме нарани, — всъщност съм доволна от вечерта, прекарана с родителите ми. Мама не е била толкова открита от години и ми е неочаквано приятно да я видя така топла и излиятелна. Разбира се, съжалявам, че с татко са се тревожили дни наред, но не мога да не се чувствам удовлетворена и одобрена от необичайната проява на привързаност от тяхна страна.
— Имам предвид, ясно е, че е откачена — продължавам, — и се радвам, че вече не сме приятелки. Но всъщност тя наранява само себе си. Прави се на глупачка. В известен смисъл я съжалявам.
— Аха — прозява се Мик. — И аз. Сигурно е много тъжно да си такъв. Отчайващо.
— Да. Но както и да е, сега тя дори не знае къде живея. Ще сменя номера на мобилния си. Няма да ми се обажда. Какво може да ми стори сега?
— Нищо — отвръща той, пресяга се и изключва нощната лампа, след което ме целува по устните в тъмното. — В безопасност си. Не може да те нарани.
Трийсет и първа глава
През следващите няколко дни, докато Мик работи, прекарвам по няколко часа всяка вечер в приготовления за преместването. Връщам се у Вивиан и опаковам вещите си. Вече не съм толкова уморена, колкото бях по-рано, и ми е приятно да подреждам нещата си, да мечтая за новия си живот с Мик. Фактът, че родителите ми толкова очевидно го харесват и че мама е изненадващо щастлива заради бебето, е разсеял повечето от съмненията ми. Постъпваме правилно. Обичаме се. Всичко ще е прекрасно.
Изпращам на Вивиан имейл, че се изнасям. Обещавам да вземам пощата й и да държа нещата под око, докато се завърне. Завършвам съобщението си с извинения, задето я предупреждавам толкова късно. Тя отговаря:
Не се извинявай! Знаех си, че има причина да изглеждаш толкова щастлива, и мисля, че е фантастично, задето си срещнала някого, който те кара да се чувстваш по този начин. Нямам търпение да те видя(ида се запозная с твоя Мик!), когато се върна у дома.
Пази се. Много целувки.
Отговорът на Вивиан не би могъл да ме направи по-щастлива. Възприемам радостта й като още едно потвърждение, че с Мик постъпваме правилно. Не нараняваме никого, не правим нищо грешно и въпреки младостта си, въпреки неочакваността на ситуацията, всичко ще се нареди.
Прекарвам три вечери в работа, докато опаковам вещите си у Вивиан, и заличавам всички следи от себе си в апартамента й. Искам да го оставя блестящ от чистота, без нито едно петънце в знак на благодарност към нея, задето ми позволи да живея тук. Приключвам в десет и половина в петък вечерта и се чудя дали все още имам време да хвана края на програмата на Мик. Когато свърши, той ще ми се обади, ще дойде у Вивиан и ще ми помогне, ако все още работя. Но все още не се е обадил и предполагам, че има голяма публика, затова още свирят. Решавам да го взема, да го изненадам.
Навън вали и пътят е мокър и тъмен, затова карам бавно и пристигам чак в единайсет. Кръчмата е тиха, почти празна, сцената е разчистена.
Мик не е на бара, затова отивам зад сцената. Чувам гласа му и се отправям към осветената стая, но спирам и правя крачка назад, когато я виждам вътре. Алис. Облегнала се е на една маса и е кръстосала дългите си крака.
— О, за бога! — казва тя, гласът й е провлечен и бавен от изпития алкохол. — Какво лошо има? На кого ще навредим? Как изобщо ще разбере някой?
Мик е обърнат с гръб към нея и навива електрически кабели. Поклаща глава.
— Ти си луда. Отказвам да водя този разговор. Махай се!
— О, стига! — Тя се смее, отмята коса с предизвикателен, но безполезен жест. Мик дори не поглежда към нея. — Безплатен секс. Ето какво ти предлагам. Страхотен секс без никакви условия. Защо не искаш? Що за мъж си?
Мик се разсмива.
— Мисля, че въпросът по-скоро е що за човек си ти? Що за приятелка?