Спешното отделение е заето и една сестра ни информира, че ще трябва да чакаме дълго, преди да ни види лекар.
— Но тя може би губи бебето — настоява Мик. — Трябва да я прегледат веднага.
— Съжалявам. Имаме система за разпределение. А освен това се боя, че на този ранен етап, ако наистина губите бебето, не сме в състояние да сторим нищо. Всичко, което можем да направим, е да ви наблюдаваме. — Усмихва ми се благо. — Но е възможно да не преживявате спонтанен аборт. Много жени кървят през бременността, а после раждат напълно здрави бебета. Седнете и се опитайте да не се тревожите.
С Мик се завличаме до столовете. Няма свободни места едно до друго, но една жена, която седи сама, забелязва, че сме двойка, и се премества, за да седнем един до друг. Мик й благодари и макар че тя улавя погледа ми и се усмихва съчувствено, аз поглеждам настрана. Не искам съчувствие или доброжелателство от непознати. Ако трябва да тъгувам, искам да тъгувам насаме. Стаята е малка, претъпкана и всички са чули разговора ни със сестрата. С увитата около кръста ми кърпа се чувствам открита и биеща на очи.
Сядам, затварям очи и отпускам глава на рамото на Мик.
Четирийсет минути по-късно една сестра извиква името ми. Моли Мик да изчака отвън, но когато избухвам в сълзи и се вкопчвам в ръката му, му позволява да дойде с мен. Завежда ни до едно легло и ме моли да седна.
— Колко кръв имаше?
— Не съм сигурна. Изглеждаше много.
— Колкото за една превръзка? Или повече? Как мислите?
— Може би. Да. Колкото за една превръзка.
Тя записва на лист хартия.
— А сега кървите ли?
— Мисля, че не. Не съм сигурна. Не чувствам нищо.
— Добре. Щом не чувствате, вероятно не кървите.
Води си още няколко бележки, а после измерва кръвното ми налягане и температурата.
— Всичко е наред. Докторът няма да се бави. Просто лежете тук. Почивайте.
Слага одеяло над краката ми и дръпва завесите, преди да излезе.
Мик сяда на стол до леглото ми и ме хваща за ръката.
— Не трябваше да ти позволявам да разопаковаш, нали? — Изглежда безкрайно нещастен.
— Не. Не е от това. Дори не съм вдигала тежко. Човек не бива да се отнася с бременните като с инвалиди. — Стискам ръката му. — Както и да е, нека не мислим за най-лошото. Не още.
— Извинявай. Няма. Разбира се, че няма. Просто толкова искам всичко да е наред. Не искам да…
— И аз не искам. — Прехапвам устна и се опитвам да не заплача.
Завесата се вдига и се появява висока слаба жена. Има твърда червена коса и смътно ми напомня за Филипа, което, съвсем нелогично, незабавно ме кара да се отпусна малко повече. Бута пред себе си голяма машина и забелязва, че я гледам.
— Ултразвук — пояснява, застава до леглото и ме потупва по крака. — Аз съм доктор Кинг. А сега да погледнем това бебе, нали така?
Докато движи сондата по корема ми, изпитвам ужас. Взирам се в екрана, в сивите петна и сенките, които не означават нищо за мен.
— Аха! — Доктор Кинг задържа сондата неподвижна. Посочва към монитора. Усмихва се. — Сърдечни тонове. Виждате ли? Хубави и силни. А размерът на бебето е абсолютно идеален за гестационната му възраст.
Наблюдавам как сърцето на бебето ми пулсира и се чувам да издавам странен приглушен звук — полусмях-полуридание.
Мик стиска ръката ми.
— Уау!
Лекарката казва, че според нея всичко е наред — сигурно е било просто единично необяснимо кръвотечение.
— Просто едно от онези странни неща, които се случват понякога — обяснява тя. Заръчва на Мик да ме заведе у дома и няколко дни да се грижи за мен, а ако кръвотечението се повтори, веднага да ме доведе в болницата. — Опитайте се да не се тревожите. Не мисля, че ще се повтори. Но си почивайте няколко дни — завършва с усмивка, — просто за всеки случай.
Следващите три дни прекарвам в леглото. Мик отива в библиотеката и ми донася цял куп книги за бременността, които изчитам от първата до последната страница. За щастие времето е идеално за такава почивка — бурно и студено — и аз се чувствам в безопасност, уютно сгушена и съвсем доволна под завивките на леглото ни. Мик се упражнява на дигиталните барабани, намалил звука до минимум, така че почти не го чувам, и ми носи закуска, обяд и вечеря в леглото. Когато се уморявам да чета, той донася телевизора в спалнята и двамата гледаме сапунени сериали — смеем се на абсурдните сюжети и скованата актьорска игра. Второ кръвотечение няма.