Той те дръпва настрана, стиска здраво ръката ти. Ти продължаваш да вървиш.
— Такава прекрасна дива нощ, че да излезеш и да се поразходиш, нали? — Тя върви плътно зад вас и говори с изкуствено приятелски тон. — Толкова се радвам да те срещна. Е, всъщност и двама ви. Имаме да си говорим за толкова много неща.
Започваш да вървиш по-бързо, не се обръщаш. Не отговаряш.
— Стига де! Спрете и двамата. Не искате ли да си побъбрим?
Той стиска ръката ти. Продължаваш да вървиш.
— Добре тогава. Може би не искате да говорите. Мога да ви разбера. Но аз искам да говоря. Всъщност изпитвам нужда да говоря. Има много неща, които останаха неизказани, Катрин, много неща, които не знаеш за онази нощ. — Разсмива се злобно. — Знам, че знаеш за коя нощ говоря. Онази нощ.
Спираш да вървиш.
Тя се смее зад гърба ти.
— О, това привлече вниманието ти, нали? Хмм? Не можеш винаги да бягаш, нали, Кейти? Понякога се налага да се изправиш лице в лице с истината.
Обръщаш се с лице към нея.
— За какво говориш? Какво си наумила сега?
Тя слага ръце на хълбоците си и те оглежда от горе до долу.
— Какво е да имаш съвършения живот, Катрин? Идеалното семейство? Сигурно е приятно да си разглезена, да не забелязваш страданието на другите?
— Идеалното семейство ли? Да не забелязваш страданието? — питаш, без да вярваш на ушите си. — Да не се шегуваш, Алис? Малката ми сестричка беше убита. Семейството ми съвсем не е щастливо, съвсем не е идеално.
— Но родителите ти те обичат, нали? — присмива се тя. — Знам, че е така. Виждала съм ги. Обожават въздуха, който дишаш. Затова си толкова самодоволна. Затова не ти пука.
— Затова не ми пука за какво? Ти си луда, Алис. Говориш с гатанки.
— Не ти пука за хора като нас. Като мен и брат ми.
Клатиш глава объркана.
— Какво, за бога…
— За хората като теб всичко е лесно, Катрин. Родителите ти те обичат. Целият свят те обича. Никога не се е налагало да доказваш нищо на никого. А ако убият сестра ти, разбира се, че всички застават на твоя страна, всички просто те приемат за невинна, не е станало по твоя вина.
— Наистина не беше по моя вина. — Въпреки надигащата се у теб истерия, въпреки гнева, който те подтиква да се разкрещиш и да се нахвърлиш върху нея, гласът ти звучи спокойно, почти нормално. — Как смееш дори да го кажеш! А освен това грешиш. Хората бяха ужасни, когато убиха Рейчъл. Беше ужасно. Казвала съм ти го.
— Ужасно ли? Каква жалка думичка. Не мисля, че може да е било толкова ужасно, колкото казваш. Не са те хвърлили в затвора, нали? Не са те обвинили в убийство, нали?
Мик те дръпва за ръката и ти казва да спреш, да се отдалечиш, но ти си прекалено ядосана, прекалено възбудена, за да си тръгнеш. Отблъскваш ръката му и оставаш на мястото си.
— Разбира се, че не! — Сега гневът в гласа ти е съвсем очевиден. — Не съм направила нищо!
— О! Но всъщност си направила, не е ли така? — Алис се усмихва и в гласа й звучи престорена интимност. — Предполагам, на повърхността може да изглежда, че си невинна. За някого, който не знае истината. Но ти и аз я знаем, не е ли така?
— Не, Алис. Не.
Дълбоко в себе си разбираш, че този разговор е безсмислен, но се чувстваш принудена да се защитиш, да се отбраняваш срещу нечестността на думите й.
— Грешиш. Това, което казваш, е отвратително. Нечестно. Невярно. Просто се уплаших. Видях светлина и побягнах за помощ. Ужасих се. Нямах друг избор.
— О, но всъщност си имала избор, Катрин. Имала си много избори онази нощ. И всеки път си правила погрешния. Всеки… път.
— Не. — Поклащаш глава, опитваш да не се разплачеш. — Не. Грешиш.
Тя се навежда към теб. Заговаря тихо:
— Не е трябвало да бягаш, Катрин.
— Трябваше. Нямах друг избор.
— Не. — Тя се изправя, скръства ръце на гърдите си и заговаря авторитетно: — Не си оставила на тях никакъв избор, когато си избягала. Принудила си ги да направят нещо, което не са искали.
— Защо го казваш? — Сега вече крещиш, побесняла от гняв, сграбчваш я за ръката и я стискаш здраво. — Защо? Защо казваш, че всички избори са били в мои ръце? Те ни отвлякоха против волята ни. Те бяха онези, които имаха избор. Не аз. Не сестра ми. Ние бяхме жертви. Защо искаш да защитаваш такива животни?