Никакъв едва доловим шум прекъсна мислите й. Познатите крачки на Хедан прекосиха каменния под и той застана до леглото й.
— Спиш ли?
— О, Хедан, Ти ли си?
— Бях навън… И като минах покрай стаята ти, не можах… — той седна на леглото. — Цял ден не съм че виждал. А при това днес имаше рожден ден — На колко години стана?
— Шестнайсет, знаеш много добре.
Деорис седна к леглото и обви колене със слабите си ръце.
— Бих ти приготвил подарък, ако можех да се надявам, че ще го приемеш — беше ясно какво има предвид и Деорис усети как бузите й пламват в тъмнината. Хедан продължи шеговито: — Може би искаш да съхраниш девствеността си поради някакви други съображения? Видях, когато Кадамири те изнесе в безсъзнание от стаите на принц Микон миналата година! Колко беше гневен тогава. Цял ден никой не посмя да го заговори. Кадамири би те посъветвал, Деорис…
— Не ме интересуват неговите съвети! — сопна се Деорис. Добросърдечните му закачки опъваха нервите й.
Както винаги се разкъсваше между желанието да избухне в смях или да му удари плесница. Така и не се научи да приема непринудената свобода на разговорите в Дома на Дванадесетте; от малка привикна към ограниченията в училището на писарите. Но тъкмо сега обърканите й мисли я караха да бяга от самотата и тя реши, че компанията на Хедан е за предпочитане.
Той се наведе и обви с ръце тялото й. Деорис се остави на прегръдките му с безразличие, но извъртя глава встрани.
— Стига — ката тя нацупено след малко, — не мога да дишам.
— Не ти и трябва — прошепна той по-нежно от обикновено и Деорис отново не възрази. Харесваше й топлината на ръцете му, харесваше и начина, по който я прегръщаше — много нежно и внимателно, като че ли беше чуплива… Но тази нощ целувките му бяха много по-различни, по-настоятелни от друг път и тя се поуплаши. Отдръпна се от него, опитвайки се да измърмори някакво обяснение — сама не знаеше точно какво има предвид.
Отново настана мълчание, светкавиците продължиха да прорязват небето, а мислите и я понесоха към страната на сънищата…
Изведнъж, преди Деорис да успее да му попречи, Хедан легна до нея и почти насила я прегърна отново; и тя усети, че силното му младо тяло я притиска все по-силно, докато той шепнеше несвързани думи и все повече я плашеше с целувките си. Все още полубудна и много изненадана, тя остана за малко неподвижна… Изведнъж вълна от отвращение изопна всеки нерв в тялото и до краен предел.
Започна да се бори, измъкна се изпод него и скочи бързо на крака. Очите и горяха от обида и срам.
— Как смееш? — просъска тя. — Как смееш?
Хедан не можеше да дойде на себе си от учудване. Той също се изправи, каза разкаяно:
— Деорис, мила, уплаших ли те? — и протегна към нея ръце.
Тя отскочи и извика истерично:
— Да не си посмял да не пипнеш!
Той отвърна бавно и учудено:
— Деорис, какво толкова съм направил? Не разбирам. Прости ми, недей да ме гледаш така: — Хедан искрено се разкайваше и мислено се обвиняваше, че се е държал припряно и необмислено като последен глупак. Докосна леко рамото й и попита: — Плачеш ли? Моля те, недей… — Съжалявам, скъпа. Ела да си легнеш. Обещавам да не те докосна. Ето, виж, кълна се — и той добави озадачено: — Не мислех, че ще ти бъде толкова неприятно.
Деорис вече ридаеше неудържимо.
— Върви си — хлипаше тя, — върви си!
— Деорис — гласът на Хедан, още мутиращ, изведнъж премина във фалцет, — Престани да плачеш така. Някой ще те чуе, глупачке! Кълна се изобщо никога да не те докосна, освен ако ти не го пожелаеш! Какво смяташ, че щях да ти сторя? Не съм изнасилвал жена през живота си и определено нямам намерение да започна с теб! Спри, Деорис, стига вече! — Той сложи отново ръка на рамото й и леко я разтърси. — Ако те чуе някой, кой знае какво ще си помисли…
Тя настоя с висок, истеричен глас:
— Върви си! Махай се оттук!
Ръката на Хедан падна от рамото й. Бузите му пламтяха от наранена гордост.
— Добре, тръгвам си — каза той рязко и вратата се захлопна зад него Деорис, разтърсвана от нервни тръпки, се сгуши обратно в леглото и издърпа завивките над главата си. Чувстваше се засрамена и нещастна. Самотата бе добила почти осезаемо присъствие в озаряваната от светкавици стаи. Дори присъствието на Хедан вече не й се струваше толкова нежелано.
Тя се повъртя неспокойно, после отново стана от леглото и започна да кръстосва стаята. Какво всъщност се беше случило? Както си лежеше отпусната в прегръдките му и чувстваше как тежестта на самотата напуска сърцето й, приемаше топлотата и утехата на неговата близост — и изведнъж цялото й тяло се разтърси от яростна съпротива. Но нали в продължение на години отношенията между нея и Хедан бавно, но сигурно водеха към това! Най-вероятно всички в Храма бяха убедени, че двамата отдавна са любовници. Защо, когато трябваше да приеме тази страна на любовта, беше пометена от същинска буря на отвращение и бунт?