През целия й досегашен живот с нея се бяха отнасяли нежно като с порцеланова статуетка — никои, нито Хедан, нито който и да било друг, не бе се осмелявал да я докосва така. Тя изхлипа в последен пристъп на страх. Домарис… Хедан… Мъжът със скръстени ръце — смъртната, маска на Микон — образите се въртяха хаотично пред очите й. После твърдите му устни притиснала нейните и силните му, но чувствителни пръсти започнаха да развързват връзките на нощната й дреха. После остана само бледата, танцуваща светлина, далечната, смътна сянка на някакво лице — и Риведа.
Лудият хела, бръщолевейки несвързано, се сви на каменния под и остана така до сутринта.
Пета глава
ДУМИ
1.
Под широк свод от виещи се лози, близо до Дома на Дванадесетте, се намираше дълбоко, чисто езеро, наречено Езерото на Съзерцанието. Говореше се, че тук някога е имало Оракул; хората още вярваха, че в митове на голямо духовно раздвоение ще открият отговора на измъчващите ги въпроси, взирайки се в спокойните води — ако знаят как да го потърсят.
Деорис се беше отпуснала уморено под лозницата и се взираше мрачно в спокойната вода. Настъпил бе моментът на осъзнаването — а с него беше дошъл и страхът. Беше извършила светотатство — беше предала своята каста и своите богове. Чувстваше се самотна и отчаяна. Слабата болка, която още не бе напуснала тялото й, бе като ехо и спомен за причинени страдания. Но много по-силна от спомена за болката беше неопределената смесица от учудване и срам.
Беше се отдала на Риведа в състояние на безумна екзалтация — не както момиче отива при любимия си, а като жертва, която доброволно предлага себе си на олтара на своето божество. И той бе приел жертвата й — мисълта се натрапи неканена, но точна — по-скоро като първожрец, който посвещава ученик в свещена мистерия; тази нощ Деорис не бе познала страстта, а прости беше участвала и мистично тайнство.
Деорис замислено преценяваше собствените си усещания. Разбира се, свързването на телата нямаше чак такова значение, по тясната й връзка с Домарис беше вдълбана в съзнанието й, че за една жена е срамно да отдава тялото си без любов. Обичате ли наистина Риведа? И дали Риведа я обичаше? Деорис не знаете — и беше убедена, че никога няма да узнае нещо повече.
Дори не бе в състояние да прецени дали безпаметното, трескаво обладаване тялото й се дължеше на страст или на бруталност.
През изминалата нощ за нея съществуваше само Риведа — всъщност това бе основната причина, заради която Деорис се срамуваше. Беше разчитала на способността да владее чувствата си, да не се подчинява на порилите на тялото си. „Въпреки това, упрекна се тя рязко, сега трябва да се подчиня на друга дисциплина — длъжна съм да приема изцяло неговата воля; това, че влезе във владение на тялото ми беше само средство, за да се постигне крайната цел — да подчини волята ми“.
Деорис искаше с цялото си сърце да следва пътя на духовно усъвършенстване, който Риведа й бе предначертал. Сега знаеше, че винаги се е стремяла към това, че дълбоко в себе си се дразнеше от опитите на Микон да я възпира. Що се отнася до Раджаста… Е, Раджаста бе учител на Домарис и на всички бе ясно докъде я доведе това!
Тя не чу наближаващите стъпки — защото когато поискаше, Риведа се движеше безшумно като рис — докато огромната му фигура се надвеси над нея, той я вдигна на ръце и я сложи да стъпи в тревата пред него.
— Е, Деорис? За какво се допитваш до Оракула — за твоята или за моята съдба?
Тя стоеше, вцепенена и неподатлива на прегръдката му и той се отдръпна учуден.
— Какво има, Деорис? Сърдиш ли ми се?
Вроденото й бунтарство отново взе връх.
— Мразя да се държат грубо с мен!
Магът отмери церемониален поклон.
— Прости ми. Занапред ще го имам предвид.
— О, Риведа! — тя протегна ръце към него и зарови лице и грубите дипли на робата му, изтръпнала от лоши предчувствия. — Страх ме е!
Ръцете му я притиснаха за миг с нещо подобно на страст. Но после той се освободи от вкопчените в него ръце и каза строго:
— Не ставай глупава, Деорис. Не си дете, и аз нямам намерение да се отнасям с теб като с недорасло момиченце. Не забравяй, че не понасям проявите на слабост у жените. Остави тези превземки на красивите съпруги в Храма на Светлината!
Засегната, Деорис вирна брадичка.
— В такъв случай днес и двамата има от какво да си вземем поука!
Риведа я изгледа за миг, после се разсмя на глас.
— Добре казано! — възкликна той, — Сега отново приличаш на себе си. А сега е време да тръгваме. Дойдох да те отведа до светилището на Сивия орден. — Като видя, че Деорис трепна и отстъпи неволно, той се усмихна и докосна леко бузата й, — Не се страхувай! Злодеят, който размъти съзнанието ти последния път, беше разкрит — питай, ако смееш, и аз ще ти обясня точно какво се случи с него! Бъди спокойна, никой няма да се осмели да прониква в мислите на моята избраница!