Риведа запази доброто си настроеше.
— Всичко непознато изглежда ужасно на непосветения. В тази стая посвещаваме момичетата-саджи и ги учим да развиват способностите си. Ти си свръхчувствителна и долавят различите усещания, които са имали тук. Не се тревожи, скоро ще се успокоиш.
Деорис вдигна ръка към гърдите си и докосна кристалния амулет — краткият допир й донесе странно успокоение.
Риведа видя жеста й, но не го разбра точно. Суровите му черти омекнаха и той я привлече към себе си.
— Не се страхувай от нищо — каза той меко, — дори ако понякога ти се струва, че съм забравил за съществуванието ти. Понякога размислите ме поглъщат така, че се скривам дълбоко в себе си — там, където никой не може да ме досегне. Освен това… дълго съм живял сам, а жените, който съм имал, са били саджи или… просто жени. А ти, ти си… — той замълча и се вгледа внимателно в лицето й, сякаш се опитваше да запечата чертите й в съзнанието си.
Деорис беше малко учудена, защото за първи път й се случваше да види Риведа да търси думи и да не ги намира. Усети как омеква в ръцете му, понесена от същински порой непознати чувства, и се разплака.
С неподозирана нежност Риведа я притисна към себе си. Вече не се усмихваше.
— Ти си невероятно красива — каза той най-сетне и простичките думи прозвучаха като най-прекрасното обяснение в любов. — Направена си от коприна и огън.
3.
През последвалите мрачни месеци тези думи, които Деорис бе скътала сърцето си, и помагаха да се справи с живота си — защото нежните настроения на Риведа биха редки като скъпоценни камъни, и неминуемо ги следваха дълги периоди на мрачно отчуждение. Тя нижеше редките моменти на взаимна нежност като бисери в огърлицата на своята безусловна, детинска любов — единствената утеха в новия й живот. Сърцето й беше самотно и изпълнено с копнеж, макар че поне не можеше да се оплаче от липса на храна за острия си разум.
Разбира се, Риведа незабавно взе мерки да изясни положението й и храма. Деорис произхождаше от кастата на жреците и по право не можеше да бъде приета в ордена на Сивите; при това бе посветена и за жрица на Каратра и имаше свои задължения в нейното светилище. С последния проблем Риведа се справи съвсем леко — само размени някоя и друга дума с високопоставените служителки на Богинята-майка. Обясни им, че Деорис е овладяла познания, много по-висши от необходимите й да служи в Дома на Идващия живот; намекна, — те за нея ще бъде много по-добре да поживее сред истински лечители, докато познанията й за лечителското изкуство изобщо станат също толкова добри, колкото и уменията й да помага при раждане. Жриците приеха с радост; гордееха се с Деорис и бяла извънредно поласкани от това, че тя е привлякла вниманието на изключителен лечител като Риведа.
Така Деорис бе приета напълно законно и Ордена на лечителите — това бе допустимо дори за посветен жрец на Светлината, и започна да помага в работата на Риведа.
Скоро след това Домарис се разболя. Въпреки всички предпазни мерки родилните болки започнаха три месеца преждевременно и тя роди мъртво момиченце. Самата Домарис бе на прага на смъртта и тъй като този път майка Изоуда помагаше при раждането, предупреждението й беше категорично и не можеше да бъде пренебрегнато — Домарис никога вече не биваше да прави опит да забременее.
Домарис благодари на старата жена за съвета, изслуша кротко всичките й наставления, прие защитните знаци, кимаше, докато старицата изреждаше заклинанията, които ще я предпазят от нежелана бременност — и запази пълно мълчание. Тъгуваше дълго и тайно за детето, което беше загубила — и скръбта й беше още по-горчива, защото бе примесена с чувство за вина. Тя не беше искала това дете. В себе си вярвате, че защото не можа да даде поне малко любов на бащата, не можа да даде живот и на детето. Съзнаваше, че това е наивно и абсурдно, но не можеше да пропъди тази мисъл от главата си.
Този път се възстанови много бавно след раждането. Позволиха на Деорис да се грижи за нея, но старата им близост беше изчезнала безвъзвратно Домарис лежеше неподвижно с часове, без да пророни дума, и тихи сълзи се лееха безспир по лицето й. Често прегръщаше Микаел с отчаяна, гладна нежност. Деорис, въпреки че се грижеше опитно и съвестно за сестра си, беше винаги разсеяна и потънала в някакви свои мисли. Тази разсеяност дразнеше Домарис, която бе се противопоставила ожесточено на идеята сестра й да работи с Риведа — което още повече допринесе за отчуждаването им.