Риведа нито възразяваше, нито окуражаваше приятелството им. Опитваше се да бъде близо до Деорис, когато можеше, но задълженията му бяха много и най-различни, а имаше и случаи, когато законите на Ордена забраняваха близостта им; и Деорис прекарваше все повече време в странния, половинчат свят на жените-саджи.
Скоро й стана ясно, че хората от Храма имат всички основания да избягват и презират саджи. Но въпреки това, когато ги опозна отблизо, Деорис ги имаше по-скоро за жалки и достойни по-скоро за съчувствие, отколкото за презрение. Сред тях имаше дори няколко жени, които спечелиха дълбокото й уважение, защото владееха странни сили, нещо което бяха постигнали с дълъг труд и упорито учение.
Веднъж Риведа спомена, като че ли между другото, че Деорис може да научи много от саджи, въпреки че, разбира се, не я готвеха да стане една от тях.
Деорис попита защо я той отвърна:
— Като начало ти си преминала необходимата възраст. Когато избират момиче за саджи, то трябва да не е достигнало женската си зрелост. Целта на твоето обучение е съвсем различна — освен това, освен това никога не бих рискувал такава съдба за теб. Една на всеки четири… — той изведнъж сви рамене, млъкна и отказа да разговарят повече за това. С внезапен ужас Деорис си припомни многото разкази за внезапна лудост.
Тя вече знаеше, че саджи не са обикновени уличници. При определени ритуали се отдаваха на жреците, но спазваха всевъзможни условности и закони — не по-малко строги от тези, които важаха в почтените общества, но много по-различни. Деорис така и не можа да разбере докрай всички ограничения и задължения на саджи — на тази тема Демара избягваше да говори, а и Деорис не настояваше прекалено. Всъщност, дълбоко в себе си не искаше да узнава прекалено много.
Но Демара й бе казала едно — в определени степени на посвещаване магьосниците, които искат да овладеят спонтанните реакции на тялото си, трябваше да преминат през определени ритуали с помощта на жена, която е достатъчно добре обучена, за да улавя и връща потока на жизнената енергия.
Това Деорис можеше да разбере, защото самата тя бе обучавана да осъзнава и владее тялото си като тези магьосници и начините бяха не дотам различни. Самият Риведа беше маг и бе овладял тялото си докрай; неговото съзнание събуждаше силата на Деорис — яснотата на съзнанието и потоците на енергия в тялото, когато се любеха, интимност им беше особена, безлична. Използваха близостта на телата си в особен, овладян, целенасочен ритуал, който имате определено въздействие върху нервите й, събуждаше скритите способности на тялото й, а то на свои ред въздействаше обратно върху съзнанието й.
Това обучение Деорис преживя, след като бе достигнала зрелост, щадена от постоянната грижа на Риведа за здравето на духа и тялото й, от неговото настояване да се спазва абсолютна дисциплина и умереност, от желанието му да й обясни всяко нейно чувство и мисъл. Ранното й обучение за жрица на Каратра също допринесе доникъде за по-лекото осъзнаване на собствените й дух и тяло; и тя можа да приеме уравновесено новата си сила и да и овладее безусловно. Колко повече — или по-малко от това — се съдържаше в обучението на саджи, тя подразбра от думите на Демара.
Момичетата-саджи се подбираха действително от съвсем малки — около шестгодишни — и ги обучаваха само в една посока и с една цел — преждевременно и цялостно развитие на определени психически способности.
Противно на всеобщото убеждение, далеч не ги подготвяха само за опитни любовници — това беше последният етап на обучението им, непосредствено преди да достигнат зрелост. Но символизмът на ритуалите в Сивия храм беше сам по себе си дълбоко еротичен и това не можеше да не се отрази на съзнанието им. Но първо учителите им се занимаваха да поддържат духа и съзнанието им в едно особено състояние на постоянна възбуда — като ги подлагаха на бурни емоционални преживявания, които биха били предизвикателство и за обучен маг. А обучението им играеше известна роля и музиката, учеха законите на вибрациите, доколкото това им бе необходимо, ако трябвате един ден да участват в ритуалите — и докато тези богати, но еднопосочни познания разцъфваха като бурени в незасятата нива на техния разум, във всяко друго отношение у тези момичета се поддържаше съзнателно абсолютно незнание. Различни чувства и физически усещания се развиваха умело и целенасочено и незрелите им умове и тела. Тяло, разум, чувства и дух — всичко това се поддържаше в състояние на постоянно повишено напрежение, без периоди на покой — болезнена свръхчувствителност, която не всички успяваха, да понесат. Момичетата живееха в състояние на деликатно, нестабилно равновесие — и така можеха да бъдат постоянен източник на неизчерпаема нервна енергия.