Когато така обученото дете достигнеше телесна зрелост, то биваше посветено за саджи. Рязкото преминаване от едно в друго състояние освобождаваше подтиснатите сили на съзнанието им — е ужасяваща внезапност те развиваха неестествена чувствителност на енергийните центрове на тялото — шията, слънчевия сплит, корема — нещо като втори мозък с чисто инстинктивни способности за ясновидство.
Маговете също имаха подобен вид вторично съзнание, но те не бяха изложени на психически шок поради дългите години на подготовка, когато съзнателно овладяваха тялото си — с помощта на дисциплина, съзнателно лишаване от определени удоволствия — и най-вече съвършено разбиране на всеки етап от това, което се случваше с тях. Това развитие се постигаше при саджи в резултат на външна, насилствена намеса. Нестабилното равновесие в съзнанието им беше също наложено отвън и затова неестествено. Едно на всеки четири момичета, когато достигаше полова зрелост, изпадаше в пристъпи на буйна лудост и умираше в страшни нервни гърчове. Внезапното, рязко осъзнаване на битието бе нещо недопустимо по всички морални норми на обучението, и бе наричано от тези, който го бяха преживели, „Черния праг“. Малцина преминаваха този праг без тежки последици — и всяко момиче носете до края на живота си душевни рани от това преживяване.
Съдбата на Демара бе малко по-различна от тази на останалите: не я беше обучавал някой от магьосниците, а жената-маг Малейна. Деорис щеше да научи много от особените препятствия, които се изправяха пред една жена, избрала пътя на Сивите. Щеше да разбере колко неверни са историите, който се разказваха тук и там за Малейна — не верни, защото никой не искаше да приеме истината, която бе стократно по-невероятна.
Всички останали момичета, обучавани от Малейна, изпадаха при навлизане в пубертета в конвулсивни пристъпи на лудост, който скоро ги докарваха до пълно безумие; но за всеобщо учудване с Демара не стана така; тя прекоси „Черния праг“ не само леко, но успя и да съхрани поне донякъде душевното си спокойствие. Беше преживяла обичайните припадъци — но когато дойде на себе си, беше здрава, осъзнаваше всичко около себе си, и нормална… поне привидно.
Но тя не беше оцеляла невредима. Беше се превърнала в особено, почти призрачно същество, различно от другите жени. Постоянната близост с Малейна също бе довела — това Деорис схващаше постепенно, научавайки все повече и повече за страшните връзки между душата и тялото — до обръщане на потока на жизнените сили в тялото й. Деорис забеляза, че всеки месец, когато луната се изпразваше, Демара ставаше мълчалива, игривите настроения я напускаха; седеше и мълчеше мрачно, очите й заприличваха на котешки и ставаха напълно безизразни; тогава избухваше във внезапни яростни пристъпи или пък се скриваше някъде като болно животно — за да понесе безропотно мъките си. Никой не смееше да припари до Демара в такива дни; само Малейна можеше поне донякъде да възвърне у нея някакво подобие на разум. Тогава и Малейна изглеждаше така, че никой не смееше да застане на пътя й; очите й гледаха измъчено, като че ли я терзаеше чувство, непознато и неразбираемо за останалите.
С помощта на интуицията си и на наученото в Храма на Каратра за сложните процеси в женското тяло Деорис накрая също се научи да се справя с нервните пристъпи на Демара; започна да чувства отговорност за нея и понякога наистина съумяваше да облекчи тези ужасии дни за малкото момиче — защото Демара беше само на дванадесет години, когато Деорис влече в Сивия храм. Беше преждевременно развита и душата й бе загрубяла, придобила бе тъжна, детска мъдрост — но все пак си оставаше дете; странно, измъчено, малко дете. И Деорис се привърза силно към нея — което един ден щеше да донесе нещастие на всички тях.
Седма глава
МИЛОСТТА НА КАРАТРА
1.
Една от най-младите саджи, която Деорис познавате само наглед, дълго време не се явяваше на храмовите ритуали, докато най-сетне стана ясно, че е бременна. Това се случвате извънредно рядко, защото се считаше, че преминаването на Черния праг така оскверняваше всяка саджи, че Богинята-майка оттегляше благодатта си от тялото й, Деорис, опознала донякъде ритуалите на Сивите, приемаше това обяснение доста скептично.