Деорис притисна пръсти към треперещите си устни и не каза нито дума.
Раджаста, трогнат въпреки волята си от покорството й — не очакваше подобен развой на този разговор, като имаше предвид каква беше като малко момиче — продължи:
— Може би все пак по-виновни са тези, които не са те предупредили. Тъй като в твоето нарушение на закона няма злонамереност, ще дам препоръки да не бъдеш пропъдена завинаги от Храма на Каратра — но в продължение на две годиш няма да можеш да влизаш там — жрецът помълча, после добави: — Ти самата си била в голяма опасност, дете. Продължавам да мисля, че си прекалено чувствителна, за да служиш в Ордена на Сивите, но…
Страстната натура на Деорис преодоля първоначалното слисване и тя избухна:
— Значи винаги трябва да отказвам помощта си на жена, която има нужда от нея? Да отказвам да ползвам познанията си… дори ако мога да спася друга жена — само защото не е от моята каста? Нима това е милостта на Каратра? Защото аз нямам право да помогна, трябва да гледам как жената умира пред очите ми?
Раджаста въздъхна, пое малките й треперещи ръце в своите и ги задържа. Внезапно си спомни за Микон и това го накара да говори меко и търпеливо:
— Малка моя — има хора, които напускат пътя на светлината, за да помагат на тези, които са осъдени да тънат в мрак. Ако този път, пътят на милостта, е твоя съдба, дано имаш сили да го извървиш достойно — защото няма да можеш лесно да отхвърляш простичките закони, направени за обикновените люде Деорис, Деорис! Не мога да те заклеймя, но не мога и да ти простя! Аз съм само Пазител и съм Длъжен да охранявам синовете и дъщерите на Светлината от силите на злото. Прави това, което чувстваш, че трябва да правиш, малка дъще. Надарена си особена чувствителност — но не ставай робиня на дарбата си, овладей я докрай. Научи се да пазиш себе си, за да не причиняваш вреда и на другите — той погали леко тъмните и къдрици. — Дано всичките ти грехове бъдат грехове на милостта и съчувствието! Докато изкупваш грешката си, дете мое, постарай се да превърнеш слабостта си в своя сила.
Известно време двамата седяха мълчаливо, Раджаста гледаше угрижено младата жена. Знаеше добре, че Деорис отдавна вече не е дете. Тъгата и жалостта в сърцето му се смесваха с особена гордост е той отново си припомни името, с което тя дойде на белия свят: Адсарта, дете на Звездата-воин.
— Сега върви — каза тон меко, и тя вдигна глава. — Не бива да идваш при мен, преди да е изтекъл срока на наказанието ти.
И без тя да забележи, той описа знак на благослов във въздуха над нея — знаеше, че тя ще има нужда от него.
2.
Деорис, натъжена, но не особено недоволна, вървете бавно по пътеката, която водеше надолу към Сивия храм. Изведнъж отнякъде, съвсем близо до нея, се разнесе плътен женски глас, който я повика по име. Момичето вдигна очи, но не видя никого. После изведнъж въздухът пред нея затрептя и изневиделица на пътеката изникна Малейна. Може би жената просто бе излязла иззад храстите край пътечката, но Деорис си остана с убеждението, че тя просто се бе явила от нищото.
Плътният, вибрираш Глас казваше:
— В името на Ни-Терат, която ти наричаш Каратра, трябва да говоря с теб.
Деорис сведе ниско глава в знак на покорство. Боеше се от тази жена повече, отколкото от Риведа, Раджаста, или който и да било жрец из земите на Храма. Тя прошепна едва чуто:
— Каква е волята ти?
— Не се страхувай, хубаво дете — каза бързо Малейна — Пропъдиха ли те от Храма на Каратра?
Деорис плахо вдигна очи.
— Забраниха ми да влизам в Храма в продължение на две години. Малейна си пое дълбоко дъх и очите й проблеснаха като скъпоценна камъни; после каза:
— Няма да забравя това.
Деорис примигна неразбиращо.
— Аз съм родена в Атлантида — каза Малейна, — където магьосниците са на много по-голяма почит, отколкото тук. Не ми харесват тези нови закони, които почти превърнаха магията и престъпление — облечената е сиво жената помълча, после попита: — Деорис — какви са отношенията ти с Риведа?
Деорис я гледаше като хипнотизирана и нямаше сили да отговори.
— Слушай, мила — продължи Малейна, — Сивият храм не е място за теб. В Атлантида щяха да се прекланят пред жена с твоите дарби; но тук те очаква позор — не само този път, а отново и отново. Върни се там, откъдето си дошла, дете! Върни се в света на праотците си, докато имаш още време. Изтърпи наказанието си и се върни час по-скоро в Храма на Каратра! Времето изтича.