— Ако разреша… — повтори бавно Карахама, припомняйки си раждането на сина на Микон.
Преди четири години с няколко необмислени думи Домарис бе унизила Карахама пред собствените й ученици, отпращайки „безименната“, собствената си полусестра, вън от стаята, в която раждаше. „Ти самата каза, че за мен могат да се грижат само равни на мен по ранг, чуваше и сега гласа й Карахама, затова излез от тази стая!“ Колко ясно си спомняше всичко!
Карахама се усмихна бавно и усмивката накара кръвна на Елара да се смръзне в жилите й. После произнесе с мелодичния са глас:
— Аз съм Велика жрица на Каратра. Жените, които са под моя закрила, трябва да бъдат опазени от такава страшна опасност. Не мога да позволя на нито една от моите жрици да отиде при нея, нито пък аз самата бих могла да й помогна, щом е осквернена. Отнеси на сестра ми моите пожелания за леко раждане, Елара, и й кажи — устните на Карахама се извиха в жестока усмивка, — кажи й, че не бих се осмелила да й помагам; господарката Домарис може да обслужвана само от равни на собствения й висок ранг.
— О, господарке! — извика ужасено Елара, — Не бъди жестока…
— Мълчи! — Прекъсна я строго Карахама. — Забравяш къде се намират все пак ти прощавам — Сега върви, Елара, и помни — не стой при господарката си, защото ще пострада и твоето дете!
— Карахама… — майка Изоуда се колебаеше. Лицето й бе бяло като косата й. Тя помръдна устни, но не можа да издаде звук. След малко успя да прошепне: — Пусни ме да отида при нея, Карахама! Моята женственост отдавна ме с напуснала, нищо не може да ми навреди. Ако трябва да се случи нещо лошо, ще го понеса с радост — тя ми е като дъщеря, Карахама! Позволи ми отида при нея!
— Не, майко Изоуда, нямаш право да отидеш там — каза рязко Върховната жрица. — Няма да допусна оскверняване на Великата богиня? Нима искащ нейните жрици да стигнат дотам, че да се грижат за осквернени от злото жени? Та нали това ще опетни и храма ни! Елара, върни си! Търси помощ за господарката си някъде другаде! Върви, ако щеш, при лечителите — но нито една жена от този храм няма да дойде да й помогне! Ти също стой далеч от нея! Имай предвид, че ако нещо се случи с детето ти, ще разбера, че не си ми се подчинила, и ще понесеш страшно наказание, защото ще си навредила съзнателно на нероденото! — Карахама й махна презрително да си първи и разплакалата жена изтича навън.
Майка Изоуда понечи да възрази гневно… — но осъзна безсмислието на опита си и замълча. Карахама изпълняваше дословно Закона на Храма.
Карахама отново се усмихна едва забележимо.
Пета глава
МАГИЯТА НА ИМЕТО
1.
Към залез слънце Раджаста, дълбоко обезпокоен, се появи в жилището на Кадамири.
— Братко, ти си жрец-лечител — единственият, за които знам със сигурност, че няма вземане-даване със Сивите магьосници. Той не добави „единственият, на който мога да се доверя“, но то се подразбираше. — Кажи ми, Кадамири, боиш ли се от… оскверняване?
Кадамири веднага разбра да какво стана дума.
— Домарис? Не, не се боя — той се взря в изпитото лице на стария жрец и попита: — Нима не се намери жрица, която да поеме такъв риск?
— Не — Раджаста явно не искаше да обяснява причините.
Кадамири присви очи и аскетичните му, внушителни черти се изопнаха, сякаш изсечени от камък.
— Ако Домарис умре поради липса на помощ, позорът на Храма ни ще живее много по-дълго от кармичното наказание, което нарушението на закона може да предизвика!
Раджаста се вгледа замислено в лицето на другия Пазител, после каза:
— Прислужницата доведе при нея двама от лечителите на Риведа, но… — старият жрец не продължи.
Кадамири, който вече търсеше сандъчето, където държеше всичко необходимо за работата си, кимна.
— Ще отида при нея — каза той и добави, сякаш против волята си: — Не очаквай прекалено много от мен, Раджаста! Сам знаеш, мъжете не са опитни в тези неща. Имам само бледа представа от това, което жриците на Каратра учат в подробности. Но ти обещавам да сторя всичко, което е по силите ми.
Лицето му доби скръбно изражение, — защото обичаше младата жрица с безрезервното преклонение, което един заклет аскет може да изпита пред такава чиста красота.
Двамата мъже прекосиха бързо широките зали на храма, като спряха само за миг, за да вземат със себе си трима млади жреци, които ла бъдат около тях в случай на нужда. Не разговаряха, докато крачеха по пътеката към жилището на Домарис, и на вратата се разделиха, като само са кимнаха; но въпреки че Раджаста вече закъсняваше за следващата са задача, той постоя замислен пред вратата, затворила се зад Кадамири.