Първи заговори Рагамон стария. Той описа накратко положението: Адсарта, някогашна жрица на Каратра, бе приела да стане саджи на прокълнатия и осъден на смърт Риведа — сега тя носеше дете, заченато в неописуемо светотатство. В пълно съзнание за стореното, Пазителката Изарма бе решила да се обвърже с отстъпницата Адсарта в прастария и свещен ритуал, обричайки се до края на времето на Великата майка — защото по този начин можеха да избегнат правосъдието на хората…
— Вярно ли е всичко, което казах? — попита Рагамон.
— Почти — отвърна уморено Домарис. — Има някои малки различни, но вие не бихте ги приели.
Раджаста срещна погледа й.
— Имат право да представиш случаят от своя гледна точка, дъще.
— Благодари — Домарис сключи здраво ръце пред тялото си. — Първо, Деорис никога не е била саджи. Вярвам, че Карахама ще свидетелства за това. Отговори, Карахама — ти, която си ми посече от сестра — Домарис умишлено употреби ритуалната фраза, разчитайки на едно свое предположение, — нали жена, достигнала своята зрелост, не може да бъде взета за саджи?
Карахама бе пребледняла от ярост. Очите й гориха — тъкмо тя, Карахама, бе принудена със силата на положената клетва да помага на Домарис във всичко!
— Вярно е — процеди тя през зъби — Деорис не беше саджи, а шакти садхана, тази титла я прави недосегаема дори за жреците на Светлината.
Домарис продължи тихо:
— Обвързахме се пред Каратра не толкова, за да я защитя от наказание или насилие, а за да я поведа отново по пътя на Светлината.
Като забеляза скептичното изражение на Раджаста, Домарис добави импулсивно:
— Деорис също е родена под знака на Светлината, както и аз, и… мисля, че детето и също трябва да бъде спасено.
— Истина е — промърмори Рагамон стария, — и все пак — как дете, заченато и такова страшно богохулство, би могло да бъде прието от Великата майка?
Домарис гордо изправи глава.
— Ритуалите на Каратра — заяви тя твърдо, — не правят никаква разлика между жените. Жриците й могат да бъдат от кралска кръв — могат да бъдат робини… могат да бъдат дори от „несъществуващите“ хора — очите й срещнаха спокойно горящия поглед на Карахама, — Така ли е, сестро?
— Така е, сестро — призна пряко сили Карахама — и Деорис би била защитена, дори ако бе приела да стане саджи.
В присъствието на Малейна Карахама не смееше да мълчи — преди години Малейна се бе смилила над отритнатата Карахама; не беше случайност и случайност и това, че самата Малейна се бе заела с обучението на Демара. Трите дъщери на Талканон срещнаха погледите си и само Деорис не издържа и сведе очи; Домарис и Карахама стояха така около минута — сивите очи на едната вперени в кехлибарените очи на другата. Нямаше обич и този поглед — само съзнанието, че ги свързва клетва, когато ги правеше почти толкова близки, колкото бяха Домарис и Деорис.
Кадамири прекъсна напрегнатото мълчание, е резкия си глас.
— Стига за това! Изарма не е невинна, но сега няма да обсъждаме нейната вина. Важно е да решим каква ще бъде съдбата на Деорис — и още нещо — детето на Черното светилище не бива никога да види белия свят?
— Какво искаш да кажеш? — попита строго Малейна.
— Риведа е създал това дете в светотатствен ритуал. То не може да признато от никого, не може да бъде прието в никоя каста. То не бива да идва на този свят! — гласът на Кадамири бе студен и непреклонен като самата му личност.
Деорис стисна конвулсивно ръката на сестра си и Домарис проговори плахо:
— Не е възможно да искате…
— Нека погледнем истината в очите, сестро — прекъсна я Кадамири. — Знаеш много добре какво искам да кажа. Карахама…
Майка Изоуда възкликна възмутено:
— Това е нарушение на законите!
Но гласът на Карахама се разнесе, мек и мелодичен, милващ като ласка.
— Кадамири е прав, сестро. Законът срещу премахването на плода се отнася само до служителите на Светлината — и става дума само за деца, приети и признат от Закона. Нищо не може да ни забрани да унищожим плода на черни ритуали. За самата Деорис ще с по-добре да се отърве от това ужасно бреме. — Карахама продължи да ниже думите си с глас, по-сладък от мед, но под плътните си вежди отправи към Деорис поглед, пълен с такава открита омраза, че момичето изтръпна. Карахама бе някога нейна приятелка и наставница — а сега… През изминалите седмици Деорис бе привикнала на студени и презрителни погледи; знаеше, че хората странят от нея в суеверен страх и шушукат зад гърба й; дори Елис, колкото и да се притесняваше да не я оскърби, постоянно си намираше поводи да държи Лиза далеч от нея… Но яростната омраза в очите на Карахама бе нещо съвсем друго и Деорис се почувства съвсем смазана.