„За себе си тя е права, каза си тъжно Домарис. Има ли човек, роден в кастата на жреците, който би понесъл равнодушно историята на зачеването на това дете?“
— За всички, и най-вече за Деорис, ще е най-добре — настояваше Карахама, — ако детето никога не види бял свят.
Малейна пристъпи напред и само с един жест накара Карахама да замълчи.
— Адсарта — поде строго жената-маг, и употребата на храмовото й име накара дори отпадналата от постоянни терзания Деорис да трепне и да вдигне глава, — истина ли е това, че детето ти е било заченато в Светилището на Мрака?
Домарис отвори уста, но Малейна каза сухо:
— Моля те, Изарма, остави я да отговаря сама. Детето е било заченато в нощта на Надира, нали?
Деорис потвърди шепнешком.
— Регистрите в храма на Каратра показват — и това може да бъде потвърдено и от майка Изоуда — каза е хладен тон Малейна, — че всеки месец, в дните на тъмната луна, Деорис е била освобождавана от задълженията си, защото по това време е била нечиста — отбележете, периодите са абсолютно еднакви всеки път. — Устните на Малейна потрепнаха болезнено, защото си спомни забравеното от всички дете, което бе единствената приятелка на Деорис по онова време — Нощта па Надира тогава бе под тъмната луна… — тя замълча, но Домарис и мъжете гледаха озадачено — единствено в кехлибареножълтите очи на Карахама проблесна искрила разбиране — Не виждате ли — продължи вече по-нетърпеливо Малейна, — преди да започне да се занимава с черна магия. Риведа бе лечител. Сивите магове спазват ефектно собствените си правила. В дните, когато една жена е нечиста, Риведа не би я допуснал изобщо до себе си! Що се отнася до участието и в такъв ритуал — та нали то би обезсмислило самото му намерение! Трябва ли да ви обяснявам елементарните закони на природата? Риведа може да е бил злодей, но вярвайте ми, на беше глупак!
— Е, Деорис? — тонът на Раджаста бе все така безразличен, но по лицето му проблесна слаба надежда.
— Какво стана в нощта на Надира? — настоя Малейна.
Деорис пребледня като смъртник и се вцепени; не си позволяваше изобщо да мисли.
— Не… — прошепна тя, — тогава не бях нечиста! Не бях!
— Риведа беше луд! — изфуча презрително Кадамири. — Значи е провалил собствените си планове — и какво от това? То също е богохулство! Не разбирам мисълта ти, Малейна.
Малейна се изправи като свещ и срещна твърдо погледа му.
— Щом през нощта на Надира Деорис не е била нечиста — заяви тя с тънка усмивка, — това може да означава само едно — тя вече е била бременна от Риведа и целият ритуал се е превърнал и глупав маскарад, провален от самия Велин маг! — жената-маг помълча и завърши. — Хубава шега, няма що!
Деорис лежеше на пода в безсъзнание.
Девета глава
ПРИСЪДАТА НА БОГОВЕТЕ
1.
След дълги разисквания присъдата бе произнесена: Домарис бе пробудена завинаги от Храма на Светлината. Макар и изгнаница, тя нямаше да си тръгне опозорена — оставаше си посветена жрица, никой не можеше да й отнеме заслугите. Но беше длъжна да замине сама. Нямаше право да вземе със себе си дори Микаел, защото той бе поверен от покойния си баща на грижите на Раджаста. Беше определено и мястото, където щеше да отиде в изгнание — Новият храм в Атлантида, близо до Ахтарат.
За Деорис нямаше присъда; не можеше да бъде определено наказание преди раждането на детето й. Поради клетвата, който ги свързваше, Домарис имаше правото да остане при сестра си до раждането. Никакви други отстъпки не можеха да бъдат направени.
През един следобед, няколко дни по-късно, Раджаста седеше сам в библиотеката. Пред него лежеше разтворен свитък — но мислите му явно блуждаеха. Постоянно са припомняше бурния спор, който се бе разгорял между съдниците, след като изнесоха припадналата Деорис.
— Те не се крият зад мизериите, Кадамири — беше казала мрачно Малейна. — Аз съм служителка на Ни-Терат — която тук наричате Каратра — и видях Знака, който не може да бъде измама.
Кадамири бе изпаднал в неудържим пристъп на гняв.
— Значи и двете не могат да бъдат наказани, така ли? Едната е практикувала черна магия — дори детето й да не е било заченато през онази нощ, тя доброволно е приела ритуала, в който то е трябвало да бъде заченато — а Другата е злоупотребяла със свещените мистерии! Нека тогава всички отстъпници, еретици и разбойници положат такъв обет и да приключим с правосъдието на Храма!