Забелязал колко настоятелно го изучава Раджаста, Риведа отметна глава и се засмя на глас.
— Събитието трябва да е наистина забележително!
Раджаста подтисна раздразнението си — Риведа имаше способността винаги да нарушава духовното му равновесие — и отвърна със спокоен глас, който отрезви магьосника:
— Ахтарат изпрати в нашия храм един от синовете си — самият принц Микон. Той е бил пленен от Черното братство, измъчван и ослепен — за да го принудят да служи на тяхната илюзия за власт. Дойдох, за да ти кажа — внимавай какво става в твоя орден!
Тъмната сянка на безпокойството помрачи яркосините очи на Риведа.
— Не знаех нищо за това — каза той. — Бях потънал в заниманията си… Нито за миг не се съмнявам в думите ти, Раджаста, но какво според теб биха постигнали онези, които крият лицата си от света?
Раджаста се поколеба.
— Какво ти е известно за Силата на Ахтарат?
Риведа повдигна вежди.
— Почти нищо — отвърна той откровено, — а и малкото, което съм чувал, са предимно слухове. Казват, че тези, които произхождат от кралската династия на Ахтарат, могат да извличат дъжда от облаците и да освобождават светкавиците от затвора им — че са властелини на бурите, и други такива неща — Риведа се усмихна иронично. — Никой досега не ми с обяснил как и защо го правят, затова засега се въздържам от мнение.
— Силата на Ахтарат е нещо съвсем действително — отвърна Раджаста. — Черното братство се стреми да отнеме тази сила и да я използва за нещо, което аз мога да определя само като духовно блудство. Необходимо им е да принудят някой от Пазителите на силата да стане отстъпник и да служи на техните демони.
Риведа присви очи.
— И?
— Не са успели — каза сухо Раджаста — Смъртта дебне Микон, но той ще я допусне до себе си само когато прецени, че има право да напусне този свят. — лицето на Раджаста бе напълно безизразно, но Риведа, свикнал да следи човешките лица за издайнически прояви на чувства, забеляза, че жрецът е дълбоко развълнуван. — Принцът на Ахтарат може да е сляп и белязан от мъченията, но няма да допусне Великата освободителка да отведе духа му, докато той не пожелае това. Той е… той самият е Светлина!
Риведа кимна малко нетърпеливо.
— И тъй, твоят приятел не пожелал да служи на Мрачния храм, а Черното братство се опитало да го принуди? Хм… възможно е… Този принц на Ахтарат трябва действително да е изключителна личност, ако всичко, което казват, е вярно. Държал се е като истински мъж. — За миг лицето на Сивия първожрец се отпусна в лека усмивка; но веднага след това устните му се свиха сурово. — Ще открия истината за тази история, Раджаста, можеш да не се съмняваш.
— Уверен бях — каза простичко Раджаста и очите на двамата се срещнаха, изпълнени с взаимно уважение.
— Но ще трябва да разговарям с Микон.
— Ела тогава след четири часа в моето жилище — каза Раджаста и се обърна, за да си върви.
Риведа го задържа с жест.
— Забравяш нещо. Ритуалът, изискван от моя орден, налага продължителна подготовка. Едва когато…
— Не съм забравил — отвърна спокойно Раджаста, — но считам, че работата не търпи отлагане; в такива случаи изискванията могат да не се спазват до последната точка.
И жрецът забързано напусна стаята.
Риведа остана неподвижен, загледан в затворената врата, обезпокоен, но не от настоятелността на Раджаста — Пазителите умееха да налагат волята си и събитията обикновено оправдаваха извънредните им решения.
Винаги имаше — а според Риведа и винаги щеше да има — хора от сектата на магьосниците, който не устояваха на изкушението да се ровят в тайните на черното изкуство, забранено от прастари времена. Риведа знаете, че затова при всякакви неразбории в Храма хората от неговия орден бяха първите заподозрени. Глупаво бе постъпил наистина, като се зае изцяло с проучванията си по-млади и неопитни братя по орден да управляват Сивите — сега и невинни можеха да пострадат заради лудостта и жестокостта на неколцина.
„Глупци и повече от глупци, мислеше Риведа. Като държат да се забъркват в адски дела, можеха да ограничат игрите си с по-незначителни хора! А след като са се осмелили да посегнат толкова високо, как са могли да допуснат жертвите им да се измъкнат живи, за да разкажат какво се е случило!“
Аскетичното лице на Риведа ставаше все по-мрачно и сурово, докато прибирате свитъците от работната си маса и се готвеше да напусне уюта на научните си занимания.