Деорис примигна.
— Защо? Бързаш ли за някъде? Да не би тази нощ да е твой ред да служиш в Храма?
Домарис поклати глава, протегна ръка и погали леко къдриците на сестра си.
— Радвам се, че си по-добре — каза тя по-меко. — Ще извикаш ли Елара да дойде при мен, скъпа?
Дребната женица влезе забързано и започна да съблича робата на Домарис. Останала по тънка долна риза, Домарис се просна по очи върху един куп възглавници, а Деорис незабавно дотича и коленичи пред нея.
— Какво ти е, сестро? Домарис измънка разсеяно:
— Нищо после, сякаш в отговор на някаква своя мисъл, допълни — всичко е така, както трябва да бъде.
Обърна се по гръб и се взря усмихнато в очите на малкото момиче. После подзе импулсивно:
— Деорис… — но млъкна и се поколеба.
— Но какво става, Домарис? — настоя Деорис, усещайки, че у нея отново се налита необяснимата паника, която я обзе при вида на сестра й, когато тя влезе и стаята.
— Деорис, сестричке, отивам да се поклоня на Добрата майка — Домарис стисна ръката на сестра си и продължи: — Ще дойдеш ли с мен?
Деорис я гледаше с полуотворена уста. В храма на Добрата майка, богинята Каратра, се отивайте само когато трябваше да бъдат изпълнени определени ритуали, или в случаи на тежки душевни изпитания.
— Не разбирам — каза момичето. — Защо… защо? — тя стисна здраво с две ръце ръката на сестра си. — Домарис, какво става с теб?
Развълнувана и смутена, Домарис не намираше сили да проговори. В себе нито за миг не се съмнявате какъв отговор ще даде на Микон — той й бе забранил да решава прибързано, — но въпреки това и измъчваше безпокойство, чувстваше нужда да сподели вълненията си, да добие увереност в правотата на решението си — а не можете да говори за това с Деорис. Деорис бе още дете, Домарис бе единствената майка, която Деорис познаваше, затова и малкото момиче болезнено чувстваше присъствието на нещо ново, нещо, което ги разделяше. Тя изхлипа:
— Домарис!
— О, Деорис — Домарис издърпа припряно ръката си, — престани да ме разпитваш! — после, съзнавайки, че може да усили страховете и отчуждаването на малката, добави: — Просто ела с мен. Искаш ли?
— Разбира се — кимна Деорис. Гърлото й се бе свило и тя говореше с мъка. Домарис се усмихна, седна на възглавниците и прегърна Деорис. Целуна я леко и понечи да стане, но Деорис се вкопчи отчаяно в нея, притиснала глава в гърдите й — сякаш знаеше, с болезнената интуиция на малките деца, че неотдавна тук бе почивала главата на Микон, сякаш искаше да изтрие спомена за него. Домарис погали копринената й коса и отново понечи да се довери на сестра си — но така и не събра сили да започне.
4.
Светилището на Каратра, Добрата майка, се намираше далеч от Дома на Дванадесетте — почти на другия край на храмовите земи. Вървяха под разцъфнали дървета, още мокри от дъжда. В хладния здрач въздухът бе натегнал от уханието на рози и върбинка. Двете сестри мълчаха — едната потънала в размисъл за това, което й предстоеше, другата просто защото рече не знаеше какво да каже.
Бялата сграда на светилището се издигаше окъпана в меко сияние, от другата страна на бистро езеро — водите блещукаха, чисти като кристал, и отразяваха кадифената синева на небето. Облаците вече се бяха разкъсали и се разсейваха. Когато наближиха, слънцето за миг огря покривите и озари алабастровите стени на светилището, преди да потъне зад западния хоризонт. Над водите се носеше тежък, упойващ аромат на тамян, зад прозорците на светилището приветливо заблещукаха светлинки.
Домарис забеляза, че Деорис започва да влачи крака и да изостава, се към нея, спря и седна на тревата. Деорис веднага седна до нея, и двете, хванати за ръце, продължиха да мълчат, загледани в нетрепващата повърхност на свещеното езеро.
Богинята — първоизточник на всичко живо, Майка и Жена, би въплъщение на тайната и красотата на живота, на вечния му кръговрат, символ на кротката, но несломима сила на земята. За да достигнат до светилището на Каратра, двете сестри трябваше да прегазят водите на езерото, които стигаха почти до раменете им — всяка жена изпълняваше поне веднъж в живота си този свещен ритуал на пречистване, но само жените от кастата на жреците и тези, които учеха, за да бъдат посветени в мистериите, разбираха дълбоката значимост на този ритуал — символ на пътя на всяка жена към зрелостта — срещу съпротивляващия се поток на времето, по-дълбок от езерните води, по-тежък, по-труден за преодоляване. С гордост или примирение, в радост или в скръб, възторжено или против волята си, всяка жена идваше някой ден дотук до сърцевината на своята женственост.