Тя не каза нищо повече; бе достатъчно мъдра, за да остави Деорис сама, постепенно да достигне до поуката. Когато всичко необходимо за новороденото бе сторено, Карахама освободи Деорис от другите й задължения за деня.
— Изобщо не си спала — допълни тя сухо, когато Деорис понечи да й благодари. — В това състояние не можеш да ни бъдеш от полза. Гледай добре да се наспиш!
Деорис обеща с половин уста; но вместо да се качи на горния етаж, където бяха спалните, се измъкна тихомълком през един страничен изход и хукна с все сили към Дома на Дванадесетте. В главата й имате само една мисъл — откак се помнеше, Домарис винаги я бе изслушвала, когато й бе тъжно. Не бе възможно сестра й да не разбере мъката й — длъжна бе да и помогне!
Духаше влажен летен вятър, който носеше мириса на дъжд. Деорис уви по-плътно с шала си около раменете си и продължи да тича през моравата. Изкачвайки иззад един ъгъл, тя едва не връхлетя върху достолепната фигура на Раджаста, който тъкмо излизаше от дома. Спря за секунда, само колкото да измърмори някакво извинение и щеше да продължи да тича, но Раджаста я спря.
— Внимавай къде тичаш, дете, ще се нараниш — каза той със снизходителна усмивка. — Разбрах от Домарис, че служиш в Храма на Каратра. Изтече ли срокът ти?
— Не, само ме освободиха за днес — Деорис отговаряше учтиво, но вътрешно тръпнеше от нетърпение. Раджаста явно нищо не забелязваше.
— Тази работа ще те надари с мъдрост и доброта, детето ме — каза той замислено — Тя ще те направя жена. — Той постави за миг ръка върху разпилените; объркани къдрици и я благослови — Нека покоят и просветлението винаги те съпровождат, Деорис.
4.
В Дома на Дванадесетте мъже и жени общуваха без никакви ограничения — като братя и сестри — нещо, което се улесняваше от факта, че наистина бяха израснали заедно. Деорис, която бе прекарала по-впечатлителните си годили в училището на писарите, още не можеше да приеме изцяло тази свобода, и когато види че няколко от учениците се къпят заедно във фонтана във вътрешния двор, се смути — и в светлината на новото й познание дори се раздразни. Не й се искаше да открие сестра си сред тях. Но Домарис често й бе казвала, че докато живее и дома на Дванадесетте, трябва да приеме а техните обичаи и на забрави абсурдните забрани, който постоянно тегнела над писарите.
Хедан я видя първи и я подкани да се съблече и да са присъедини към ти. Хедан беше с весел нрав — най-младият сред учениците. Той винаги се бе отнасял приятелски снизходително към Деорис. Момичето завъртя отрицателно глава, но Хедан започна да я пляска с вода от фонтана. Докато се изплъзне, Деорис бе вече мокра до кости. Домарис стоеше права под струите, забеляза сестра си и й извика да я почака; изстиска набързо мократа си коса и тръгна да излива от басейна. Когато мина покрай Хедан, не устоя, загреба шепа вода и я плисна в очите му; момчето отвърна, Домарис изписка и побягна навън; след миг се сети, че рискува да се подхлъзне и веднага забави крачките си.
Водата се стичаше по тялото й. Облечено само в една тънка риза. Очите на Деорис, която бе спряла да изчака сестра си изведнъж се разшириха от удивление. Не можеше да повярва — не беше възможно това, което виждаше, да е истина. Тя се обърна рязко и побягна обратно навън. Така и не чу вика на Домарис, Хедан и Елис, които продължаваха да се плискат, сграбчиха Домарис и се канеха да я хвърлят в средата на басейна. Не разбираха, че сега тя вече сериозно се бореше да се измъкне от ръцете им. Към тях се присъединиха още две момичета и веселите им гласове заглушиха виковете на Домарис — не забелязваха дори, че Домарис, вече сериозно уплашена, беше започнала да плаче. Тъкмо я бяха вдигнали високо над водата, когато Елис изведнъж сграбчи едно от момчетата за ръката и извика остро:
— Спрете! Стига, казвам ви! Хедан, Рива! Пуснете я! Пуснете я внимателно! Веднага!
Тонът й ги стресна и те се подчиниха незабавно — пуснаха Домарис да стъпи и се отдръпнаха от нея, но все още бяха прекалено развеселени, за да забележат тя продължава да хлипа.
— Тя започна — поде Хедан и загледа учудено Елис, която бе прегънала разплаканата Домарис през кръста и й помагаше да излезе от басейна. Винаги досега Домарис бе участвала и в най-буйните им веселия и дори ги беше подстрекавала. Но сега, все още похлипваща, Домарис се беше вкопчила в братовчедка си. Елис взе една роба, хвърлена до басейна, и бързо я наметна.