— За мен ти си точно това, любима — прошепна Микон. — А Деорис?
— Деорис означава „малко котенце“… Когато се роди, ми се стори мъничка като котенце, затова я нарекох така. — Домарис хвърли поглед към Раджаста — допустимо бе да разкрива тайната на своето име, но да се говори за истинското име на друг човек не бе прието. Но жрецът на Светлината само кимна и Домарис продължи: — Истинското й име, записано в аналите на храма, е Адсарта, което ще рече „Дъщеря на звездата-воин“
Микон потръпна конвулсивно и тръпката сякаш премина по цялото му тяло.
— Защо, в името на всички богове, е трябвало да дадат име, което съдържа такава страшна прокоба, на сладката ти малка сестричка?
Лицето на Раджаста беше мрачно.
— Не знам, защото не на мен бе възложено да разчета звездите преди нейното раждане; по това време живеех като отшелник. Все се канех да поговоря за това с Махалиел, но… — той млъкна и продължи след миг: — Едно знам със сигурност. Тя е била зачената в нощта на Надира и майка й, който почина само няколко часа след раждането й, ми каза на смъртното си легло, че звездите са предсказали на Деорис много страдания. — Раджаста отново замълча — искрено съжаляваше, че в объркването, което бе настигало след раждането на Деорис и смъртта на майка й, така и не бе намерил време да поговори със стария Махалиел, който бе опитен звездоброец; старият жрец отдавна не беше между живите и сега вече нищо не можеше да се направи, Раджаста си пое дълбоко дъх и продължи: — Затова и пазим толкова бдително малката ни Деорис, с надеждата, че предсказаните й скърби могат да бъдат облекчени донякъде от нашата обич, че с нашата сила можем да я подкрепям в моменти на слабост… но понякога си мисля, че прекалените грижи не са лек срещу слабостите.
Домарис възкликна нетърпеливо:
— Стига сме говорили за предсказания и прокоби! Кажи ми най-сетне, Раджаста, ще родя ли син на Микон?
Раджаста се усмихна и не я упрекна за невъздържаността й, защото и той бе доволен, че ще смени темата на разговора. Измъкна от диплите на робата си един свитък, покрит със знаци, непознати за Домарис, въпреки че Раджаста я бе научил да разпознава и изписва свещените цифри. В ежедневието всички, с изключение на Посветените във висшите Мистерии, смятаха на пръсти; цифрите бяха ревниво пазено тайнство и не се ползваха за незначителни цели, защото с помощта на тях жреците разчитаха движението на звездите и изчисляваха дните и годините с помощта на големите календарни камъни — по същия начин маговете си служеха с природните сили, източник на огромната им власт, също с помощта на свещените цифри. Освен неразбираемите знаци и различните им пермутации Раджаста бе обозначил на пергамента и по-простичките символи на Небесните домове — с тях Домарис бе запозната, като една от дванадесетте избраници; затова и Раджаста говореше предимно за тях.
— Ето, по това време, под знака на Везните, бе родена ти, Домарис. Тук, този дом, е било Слънцето в деня, когато се е родил Микон. Няма да чета всичко в подробности — каза той на атланта, който се раздвижи заинтригуван, — но ако действително представлява интерес за теб, ще ти обясня знаците по-късно. А сега, мисля, най-важното е да узнаете деня, когато ще си роди детето ви.
Той продължи бавно и педантично, като умишлено не обръщаше внимание на щастливия им шепот, когато единият или другият не издържаше само да мълчи и да елитна:
— Вашите звезди ми казват, че в този час, под знака на Луната, която управлява женското тяло, твоят утроба, Домарис, е приела семето на живота — и че в ден, намиращ се под знака на Скорпиона — той потупа съответното място на пергамента — ще родиш син — ако изчисленията ми са верни.
— Син! — извика възторжено Домарис.
Но Микон изглеждаше обезпокоен.
— Искаш да кажеш… в Нощта на Надира?
— Надявам се, не — опита се да го успокои Раджаста, — по-скоро малко след това. И не забравяй — нощта на Надира не носи само зло. Казах ти вече, в такава нощ е била заченати Деорис, а никой не би могъл да си представи по-мило и умно дете. Това, че датата на раждане на детето ви се пада между рождения ден на Домарис и твоя, донякъде уравновесява опасността…
Раджаста продължи да говори тихо и успокояващо, докато на лицето на Микон се изписа видимо облекчение — което Раджаста дълбоко в себе си не сподели. В продължение на много часове Жрецът на Светлината се беше взирал в множество свитъци, обезпокоен от съзнанието, че синът на Микон можеше наистина да се роди под зла прокоба. Колкото в да се бе опитвал, така и не съумя да изключи напълно тази опасност от предсказанията си — беше невъзможно да добие точна представа за часа на зачеването. „Само ако бях обучил Домарис по-подробно, каза си той за стотен път, тогава тя самата щеше да може да ми каже часа!“