— Всъщност — приключи той на глас, привидно развеселен от безпокойствата на бъдещите родители, — бик казал, че най-лошото, от което можете да се опасяват за сина си, е, че ще има прекалено голяма слабост към спорове и състезания, а може да има и остър език като повечето родени под този знак — той остави решително пергамента настрани — Нищо, което подходящото възпитание да не може да поправи. Имам и други новини, дъще — усмихна се той на Домарис. Помисли си, че тя е по-красива от всякога. Лицето й вече излъчвате святото сияние на майчинството — дълбоко щастие, незасегнато от сянката на скръбта. Но Раджаста вече бе доловил мрачното присъствие на тази сянката една все още неопределима заплаха, която при все това разстройваше дори стария жрец, който не се отличаваше с особена впечатлителност. Обзе го силното желание да защити по някакъв начин будещата майка.
— Дойде време да поемеш вече някои от задълженията си в Храма — каза той. — вече си жена, съвършена във всяко отношение — и като долови лекото безпокойство, което се изписа по лицето на Микон, — допълни: — не се безпокой, братко, няма да й позволя да се преуморява. При мен ще бъде на сигурно място.
— Не се съмнявам — каза тихо Микон.
Раджаста отново се обърна към Домарис, която явно се измъчваше от любопитство:
— Кажи ми, Домарис, какво знаеш за пазителите?
Тя се поколеба, преди да отговори. Раджаста, Пазителят на Първите двери, бе единственият от Пазителите, чието име можеше да бъде споменавано. Имаше, разбира се, и други, но никой в храма не знаеше имената им. Никой не беше сигурен дори в малкото, което се знаеше — че са седмина, и че се събират само по изключителни поводи на Съвет, където седят забулени, за да не се разкриват пред непосветените. Внезапно подозрение я накара да отвора широко очи.
Раджаста продължи, без да изчака отговора й.
— Те, дъще, си избрана да станеш Пазител на Втория кръг, наследница на стария Рагамон, който ще продължи да заема поста си, докато те обучи достатъчно и прецени, че познанията ти са достигнали нужното равнище. Ще бъдеш посветена веднага след като синът ти бъде публично признат, макар че — той хвърли усмихнат поглед към Микон, — няма да ти възлагаме тежки задачи, докато не изпълниш всички свои задължения към детето, което идва. И доколкото познавам жените — той кимна развеселено към младата си ученичка — признаването на сина ти ще бъде много по-важно за теб от церемонията по посвещаването!
Домарис сведе очи. Бузите и пламтяха. Знаеше, че ако бе удостоена с тази чест по друго време, щеше да загуби ума и дума от радост — но сега новината не я засегна особено — стори й се нещо далечно и второстепенно в сравнение с церемонията, която щеше да въведе сина й в живота на Храма.
— Така е — призна тя.
Усмивката на Раджаста бе като благословия.
— Нямаше да си истинска жена, ако бе иначе.
Осма глава
ИМЕТО
1.
Петимата мъдреци съхраняваха аналите на жреческата каста, и като Старейшини на Храма, проучвате и потвърждаваха всички подробности, които определяха мястото на всяко дете, родено в земите на Храма. Петимата носеха огромни, надиплени роби, извезани с толкова странни и древни символи, че малцина от най-образованите жреци имаха смътна представа от значението ни.
Домарис и Микон се бяха изправили, мълчаливи и замислени, пред Мъдреците. В старинен сребърен съд с филигранна украса тлееше ароматен тамян и изпълваше въздуха с упойващо ухание. Най-сетне, когато и последните тънки струйки дим изчезнаха, един ученик пристъпи напред и постави капака обратно върху съда.
За първи път Домарис беше облечена в синьо — цвят, посветен на Майката; разкошната и меднозлатиста коса беше прибрана в сини мрежа. Сърцето й биеше от радост и гордост, когато Микон, чул звука от затварянето на съда с тамяна, пристъпи напред, за да се обърне към Петимата мъдреци. Облечен в проста бяла туника, атлантът излезе напред с толкова уверени стъпки, че страничен наблюдател никога не би повярвал и слепотата му. На челото му имаше тънък златен обръч.
Мелодичният му, школуван глас изпълни залата, макар че принцът говореше тихо.
— Почтени отци, заставам пред нас с тази жена, за да кажа пред всички, че тя е моя любима и избраница, че носи под сърцето си дете и това дете ще бъде мой първороден син — наследник на името ми, титлата и богатството на рода ми. Тук, пред вас, тържествено се кълна в чистотата на тази жена, и нека обетът ми приет в името на Огъня, Слънцето и на Трите крила в Кръга. Да бъде спазен законът!