Атлантът отстъпи крачка назад, обърна се и коленичи пред Домарис.
— Нека майката и детето — продължи той — бъдат признати пред закона нека вие бъдете свидетеля на моята почит и благодарност пред тази жена, защото тя носи благословията на живота ми, плода на любовта ми, а благодарение на нея аз ще изпълня дълга си към хората. Затова се прекланям пред нея.
Домарис постави леко ръце върху косите на Микон.
— Дойдох тук — започна тя и ясният и глас звънна предизвикателно под вековните сводове на залата, — за да оповестя идването на моя син, за да чуят всички, че детето, което ще родя, е плод на любовта ми към този мъж. Кълна се във верността на думите си, аз, Домар… — Изарма, дъщеря на Талканон. — Тя млъкна за миг и се изчерви смутено, защото по навик бе казала детското си име; но Мъдреците дори не трепнаха, и тя продължи: — Кълна се, пред вас, почтени отци, че това е детето на моята девственост и моята любов. — Тя коленичи редом с Микон. — Постъпих в съгласие с правото, което ми дава законът.
Старейшината, който седеше по средата, проговори:
— Какво име ще носи детето?
Наред излезе Раджаста и му поднесе с поклон свитъка със звездната карта.
— Този свитък ще постъпи в архивите на Храма; аз, Раджаста, прочетох звездите за дъщерята на Талканон и нарекох сина й така: 0-зи-нар-мен.
— Какво означава това? — прошепна Микон на Домарис и тя отвърна също така тихо:
— Син на милостта.
В жест, стар като човечеството, старейшините протегнаха ръце за благослов, и проговориха хорово:
— Нека бъде благословен идващият живот! Бъди добре дошъл, сине на Микон и Изарма. Благословен да си, О-зи-нар-мен!
Микон се направи бавно и подаде ръка на Домарис, която застана до него. Приемаха благословията с наведени глава, а петимата старейшини продължаваха с напевни гласове:
— Бъдете благословени — ти, който даде живот, и ти, която го носиш в утробата си. Бъдете благословени сега и завинаги. Вървете си с мир.
Домарис вдигна ръка, поздрави почтително старейшините, и се обърна да си върви. Припомнил си напътствията, получени от Раджаста, Микон също тръгна, воден от нея, заслушан и шумоленето на дрехите й. Двамата напуснаха залата, смирено свели глави, но Раджаста не ги последва. Петимата мъдреци щяха да го разпитват подробно за хороскопа на нероденото дете.
В преддверието Домарис се облегна за миг на рамото на Микон.
— Сторено е — прошепна тя, — и знаеш ли, докато говорех, детето ни се раздвижи в мен! Сега… сега искам да съм непрекъснато до теб!
— Няма да се отделя от теб нито за миг, любима — отвърна Микон и продължи натъжено: — Така ми се иска да можех да те видя в сиянието на майчинството!
Наведе се и я целуна.
Девета глава
ВЪПРОС НА ЧУВСТВА
1.
Карахама, жрица на Каратра, бе преценила правилно Деорис. В дните след смъртта на Аркати Деорис действително съсредоточи всичките си усилия върху работата, които преди ненавиждаше. Интуицията й постепенно прерасна в опит и увереност, и когато и вторият месец, прекарал в храма, изтече, тя започна да се готви да си върви с нежелание.
Като приключи с ритуалното пречистване, тя се отправи към покоите на Карахама, за да се сбогува с нея. През последните седмици се бе сближила с по-възрастната жена — дотолкова, доколкото затворената по природа жрица я допускаше до себе си. Сега, въпреки привидната строгост на Карахама, Деорис установи с учудване, че тя много ще й липсва.
След размяната на обичайните думи, които се разменяха на сбогуване, жрицата задържа още малко Деорис в стаята си.
— Ще ми липсваш — каза тя неочаквано. — Ти си вече много умела лечителка, детето ми. И докато Деорис стоеше, онемяла от удивление, защото Карахама бе пословично пестелива с похвалите — жрицата взе от масата малък сребърен диск, окачен на верижка. Дискът, гравиран със знака на Каратра, се даваше на всяка жена в знак, че е служила вярно на Каратра — но почти никога на толкова младо момиче като Деорис.
— Носи го с мъдрост — каза Карахама и внимателно го окачи на китката на Деорис. После се взря в момичето пред себе си, като че ли искате да каже още нещо.
Карахама беше висока и внушителна жена, с жълти котешки очи и тъмнокестенява коса. От нея, също като от Талканон, се излъчваше усещането за почти животинска сила, овладяна с железен контрол; носеше гордо, с вродено достойнство сините одежди, признак за високия си ранг.