— Постъпил си, подтикван от гнева… — в думите на Микон се криеше лек упрек.
— И то какъв гняв! — усмихна се доволно Риведа, — Да не споменаваме, че се наложи да използвам и ритници. Наистина ми се наложи да изхвърля някои от тях в буквалния смисъл на думата, и едва след това седнах да обмислям последствията… — той помълча, потънал в спомени. — После събрах около себе си малцината, които споделяха убежденията ми — сред тях имаше и служители на Светлината, и хора от Сините — хора, които също като мен вярваха, че духът действително може да лекува, но че трябва да се грижим и за тялото. Тогава най-много ми помогнаха жриците на Каратра, защото те работят с живи жени, а не с души и идеи, покрай които да забравят простата истина, че за страдащото тяло трябва да се грижим като за страдащо тяло. Те лекуват разумно и правилно от векове; а сега аз успях да ги върна към света, където са търсени също колкото нас, ако не и повече.
Микон се усмихна тъжно. Знаеше, че Риведа е ненадминат лечител, а и не можеше да не приветства смелостта на духа му. „Колко жалко, мислеше си той, че Риведа не прилага невероятния си интелект и здравия си разум към личния си живот… колко жалко, че такъв дух трябва да бъде похабен в празното преследване на Магията!“
— Господарю Риведа — каза той внезапно, — твоите лечители са безукорни, но знам, че някои от Сивите още се подлагат на самоизтезания. Как е възможно човек с твоя ум да допуска това?
Риведа възрази:
— Ти си родом от Ахтарат; не може да не знаеш стойността на… себеотричането в някои случаи?
В отговор Микон изписа във въздуха някакъв знак с дясната си ръка. Риведа се почуди има ли смисъл да отвърне на жеста, при положение, че събеседникът му няма да го види, но продължи по-предпазливо:
— Не може да не знаеш колко важно е понякога да се изострят сетивата, да се издигнат определени душевни и физически способности до по-висше ниво — без да се постигне осъществяване и освобождаване на напрежението. Разбира се, има и не толкова крайни средства, но знаеш, че всеки е господар на себе си, и това, което не причинява вреда другиму — трудно може да бъде забранено.
Лицето на Микон издаваше несъгласието му. Тънките му устни се свиха в непривично строго изражение.
— Знам, че такива занимания имат… определени резултати — поде той, — но тях аз считам за лишени от стойност. А има и друго — въпросът за жените във вашия орден и за… начина, по който се държите с тях. — Той помълча, опитвайки се да говори така, че да не засегне събеседника си. — Може би това, което правите, води до някакво развитие — но то може само да наруши равновесието, да доведе до насилие над природата. Затова и вашите хора винаги са застрашени от избухването на лудост и заслепление.
— Лудостта има различни причини — отбеляза Риведа. — Но поне ние, от ордена на Сивите, спестяваме на нашите жени бруталното изискване да ни раждат деца, само и само да задоволим гордостта си!
Атлантьт не обърна внимание на оскърблението, а само попита тихо:
— Имаш ли деца, Риведа?
Настъпи дълго мълчание, Риведа наклони глава, неспособен да пропъди усещането, че слепите очи на мъжа срещу него проникват до дъното на душата му.
— Ние вярваме — поде тихо Микон, — че човек, който не оставя след себе си синове, които да наследят името му, не изпълнява своя дълг. Що се отнася до твоите магьосници, може би доброто, което правят на хората, е по-важно от вредата, които причиняват на себе си. Но някой ден ще дадат тласък на събития, който няма да могат да овладеят, нито пък ще могат да спрат хода им. — Измъчена усмивка плъзна по лицето на Микон. — Но това с само една от възможностите. Не желая да се карам с теб, господарю Риведа.
— Нито пък аз с теб — отвърна магът и по това му личеше, че това не е обикновена учтивост. Той знаеше много добре, че Микон не му се доверява изцяло и съвсем не искаше да си спечели толкова високопоставена личност за враг. Само една дума на Микон бе достатъчна, за да насочи Пазителите към Сивия храм, а никой не знаеше по-добре от Риведа, че някои занимания на подчинените му не биха изглеждали добре в очите на безпристрастния наблюдател. Може би не ставаше дума точно за забранени ритуали и черна магия — но строгите Пазители никога не биха ги одобрили. Не, Риведа никак не искаше да разваля отношенията си с Микон.
Деорис и Хедан се връщаха — вървяха по-бавно и този път един до друг. Риведа поздрави Деорис така почтително, че Хедан го зяпна слисано и едва не забрави да затвори устата си.