— Рейота! Рейота! Къде си? Ослепиха ме!
Момчето се тресеше от глава до пети — но не помръдваше, като ударено гръм.
— Микон! — изпищя то внезапно, протегна ръце, направи крачка напред — моментното просветление го напусна, ръцете му се отпуснаха до тялото като отсечени и лицето му доби обичайното си празно изражение.
Риведа вдигна рязко глава и го изгледа въпросително, видя, че ученикът му отново е потънал в безумния си транс, сан рамене и продължи да се занимава с Микон.
Микон отново потръпна, но този път изглеждаше по-спокоен.
— Раджаста… — прошепна той.
— Ще дойде — каза Риведа с непривична нежност в гласа и се обърна към прислужника, който стоеше, зяпнал и вцепенен, и не можеше да откъсне поглед от момчето пред себе си.
— Намери Пазителя, глупаво! Не ме интересува как и къде ще го откриеш, но трябва да го доведеш тук!
Тонът му налагаше абсолютно подчинение; прислужникът се обърна и излезе тичешком от стаята, но преди това хвърли още един плах поглед към ученика на Риведа.
Деорис, която дотогава бе стояла напълно неподвижна, като вкаменена, внезапно залитна, опита се да се задържи, но щеше да падне, ако не беше момчето — то пристъпи към нея, хвана я през кръста и я задържа — първата му смислена постъпка, откак Риведа го бе приютил.
Риведа прикри изненадата си, като попита с рязък тон, граничещ с грубост:
— Добре ли си, Деорис? Ако чувстваш слабост, седни. Нямам време да се занимавам и с теб.
— Разбира се, че съм добре — отвърна тя и се отдръпна със зле прикрита погнуса от облечения в сиво хела. Как се бе осмелил малоумният да я докосне!
Микон прошепна:
— Малката ни Деорис…
— Тук съм — отвърна тя също така тихо. — Да изпратя ли да повикат Домарис?
Той кимна едва забележимо и Деорис тръгна бързо, преди Риведа да успее да я спре; трябваше да предупреди Домарис, за да не види Микон в това състояние, без да е била подготвена.
Микон въздъхна неспокойно.
— Риведа… ти ли си? Кой още е тук?
— Никой, господарю на Ахтарат — излъга Риведа, изпълнен със съчувствие. — Опитай се да си починеш.
— Никой ли? — атлантът говореше с много слаб глас, но изненадата му бе очевидна. — Не, не вярвам. Почувствах…
— Тук беше и Деорис, както и твоят прислужник. И двамата излязоха — каза тихо, но твърдо Риведа. — Опасявам се, че умът ти блуждаеше, принце.
Микон измърмори нещо неразбрано и умореният му глас затихна. Около устата му се бяха вдълбали нови болезнени бръчки — сякаш думите, които не можеше да произнесе, ги бяха изрязали там. Риведа, съзнавайки, че не може да стори нищо повече, седна близо до леглото, за да го наблюдава — и от време на време хвърляше по един поглед върху безразличния, неподвижен хела.
Скоро тишината бе нарушена от шумоленето на твърдата, плътна тъкан, от която се шиеха робите на жреците. Раджаста влезе бързо и почти избуха встрани Риведа, навеждайки се над леглото на Микон. Никой досега не бе го виждал така разстроен. В гласа, с който се обърна към Риведа, се преплитаха тревога и учудване.
— Ще ми се да можех да направя нещо повече — отвърна сериозно магът, — но никой на този свят не би могъл, — Сивият маг стана на крака и добави тихо: — Струва ми се, че в сегашното си състояние той изобщо не ми се доверява. — Хвърли към Микон поглед, изпълнен със съжаление, и продължи: — Но знай, че по всяко време на деня и нощта съм на разположение, ако той — или ти — имате нужда от помощта ми.
Раджаста вдигна учудено очи, само за да установи, че са сами с Микон. Пропъди всички останали грижи от съзнанието си и коленичи до леглото на болния; взе полека слабите китки на Микон в ръцете си и се зае бавно да насочва собствената си енергия, за да се съживи слабото, едва-едва мъждукащо пламъче, което поддържаше живота на принца… Дочул стъпки, Раджаста се изтръгна от дълбокия си унес, вдигна глава и направи знак на Домарис да заеме неговото място.
Но още щом Раджаста вдигна ръка, Микон се размърда и промълви:
— Не беше ли тук… още някой?
— Само Риведа — отвърна учудено Раджаста, — и едно полуумно момче, което той нарича свой хела. Почивай си, братко — ето, и Домарис дойде.
Когато чу отговора на Раджаста, Микон се намръщи, но мисълта за Домарис прогони всичко останало от съзнанието му.