Като че ли мислите им се движеха по едни и същи пътеки — в коридора се появи Елис и като видя Домарис, веднага попита:
— Да не би Деорис да ми е сърдита? Току-що ме подмина и не каза нито дума.
Домарис се засмя, сякаш не придаваше никаква значение на думите й.
— Не ти е сърдита — просто приема прекалено на сериозно това, че е пораснала! Днес сигурно се чувства по-възрастна и от майка Лидара!
Елис се усмихна.
— Бях забравила, че днес беше церемонията по посрещането й. Така, значи и тя вече е жена, и е жрица в храма на Карагра. Тогава може би Хедан… — като видя израза на лицето на братовчедка си, Елис добави сериозно: — Не ме гледай така, Домарис, Хедан няма да й причини неприятности, дори ако… е, тъкмо аз и ти нямаме никакво право да ги критикуваме.
Лицето на Домарис, заобиколено от ореол меднозлатиста коса, беше бледо и измъчено.
— Но тя с още таткова млада, Елис!
Елис сви рамене.
— Ти винаги си се държала с нея като с бебе. Разбери, че Деорис е вече голяма! Ние с теб направихме своя избор. Нима ще й откажеш това право?
Домарис се усмихна измъчело.
— Ти ме разбираш, нали — думите й не бяха въпрос, а просто потвърждение.
Рязко, за да прикрие вълнението си /Елис не обичаше да дава израз на чувствата си/, братовчедка й я взе за ръката и почти я избута в стаята, накара я да седне на дивана и седна до нея.
— Не е необходимо да ми казваш нищо — каза тя. — Не забравяй, че аз съм го преживяла — по кроткото й лице се изписа споменът за нежност, болка и унижения. — Знам всичко, Домарис. Голяма смелост е необходима, за да станеш пълноценен човек.
Домарис кимна. Елис наистина я разбираше.
Те наистина се бяха възползвали от законното си право — и всички знаеха, че в старите времена жените рядко са се омъжвали, преди вече да са доказали плодовитостта си, раждайки дете на своя избраник. Но този обичай вече потъваше в забвение — малко жени се възползваха от тази стара привилегия, защото се бояха от неминуемите слухове и клюки.
Елис попита:
— Арват знае ли?
Неочаквано Домарис потръпна.
— Не знам… нищо не ми е казвал… но би трябвало да знае — каза тя с нервна усмивка. — Не е толкова глупав.
През последните няколко седмици Арват мълчеше мрачно всеки път, когато се срещнеше с бъдещата си съпруга. Двамата се явяваха тук и там заедно, когато това се налагаше от обичая. Понякога се срещаха и при изпълнението на обичайните си задължения; но иначе той нито веднъж не я потърси.
— Всъщност не съм му казвала нищо…о, Елис!
Тъмнокосото момиче постави нежно ръка върху ръката на Домарис в необичаен изблик на нежност.
— Съжалявам — каза тя плахо. — Знам, че той може да бъде жесток. Домарис… не се сърди, че ще те попитам… детето от Арват ли е?
Домарис поклати мълчаливи, но възмутено глава. Това вече наистина бе забранено. Една жена имаше правото да си избере любим, но ако се свържеше преди брака с мъжа, който й се определен за съпруг, тази връзка се считаше за позорна. Такава недопустима прибързаност би била достатъчна, за да бъдат пропъдени и двамата от Дома на Дванадесетте.
По хубавото лице на Елис се изписа облекчение, но и някакво скрито безпокойство.
— Не бих и предположила, че ще сториш такова нещо — каза тя меко, после добави: — Знам, че не е вярно, но няколко пъти дочух шушукалия… прости ми, Домарис, знам колко мразиш клюките, но наистина говорят, че детето е от Раджаста!
Домарис не каза нито дума, само лицето й се изкриви измъчено, тя го покри с ръце и проплака ужасено:
— О, Елис! Как могат да говорят такива неща!
Значи това бе причината за хладните погледи, конто срещаше напоследък, и за шушукането зад гърба й. Разбира се! Такава връзка би била напълно недопустима, скандална и богохулна — от всички забранени връзки според морала на Храма връзката с духовния баща, този, който я бе посветил в тайните на Висшето познание, бе най-възмутително. Връзката между жрец и ученик можеше да бъде само една — и това бе установено също толкова твърдо, както и пътят на звездите по небесния купол.
— Как са могли да допуснат такова нещо? — хлипаше отчаяно Домарис. — Името на моя син и името на баща му бяха представени и признати от Петимата мъдреца!