Раджаста не отговори. Беее намерил статуетката в същата тази сграда, в помещенията за прислугата. Каза си, че това не означава задължително, че някой от обитателите на дома е замесен, но ужасните подозрения не можеха да го напуснат — по същата причина не можеше да каже със сигурност за никого, че е невинен! Възможно бе Риведа да не с подозирал нищо, както твърдеше — но тогава къде беше истинският виновник? Къде да го търси? Може би сред самите Пазители? Никой не можеше да бъде свободен от подозрение — Кадамири, старият Рагамон и дори самият Талканон! Съмнението бе разтърсило света на Раджаста из основи.
— Горкият ми брат… — прошепна тъй като на себе си, но Раджата го чу и не бе убеден, че принцът на Ахтарат имаше предвид Рейота.
Съзнавайки, че трябва да промени насоката на разговора, Жрецът на Светлината намери спасение в обикновени приказка.
— Ето, настана Нощта на Издира, Микон, и ти можеш да въздъхнеш облекчено; сигурно е, че синът ти няма да се роди до утре. Току-що бях при Домарис и тя, и жените, които се грижат за нея, го потвърдиха. Домарис ще прекара спокойно нощта в собствената си стая — продължаваше настоятелно Раджаста, — ще спи спокойно и никакви поличби и прокоби няма да смущават съня й. Помолих Кадамири да й приготви приспивателна настойка…
Езикът му неволно се запъна, докато произнасяте името на Кадамири — като че ли постоянните съмнения пречеха на желанието му да успокои Микон. Атлантът, без да знае точната причина за безпокойството на Раджаста, го доловя веднага и на свой ред се разтревожи.
— Нима вече е Нощта на Надира? — прошепна той. — Бях загубил представа за времето!
Случаен порив на вятъра нахлу в стаята и донесе ехото на далечни гласове, които пееха — странна, плачевна мелодия, мрачна п протяжна. Раджаста повдигна учудено вежди и се заслуша, но Микон се обърна и тръгна, съсредоточен и напрегнат, обратно към прозореца. Израз на дълбока тревога измени чертите му и разтревожи Раджаста, който незабавно застана редом с него.
— Микон? — попита той, изтръпнал от страх.
— Познавам този начин на пеене! — изохка атлантът. — А това, което вещае… — той повдигна слабите си ръце и опипом намери раменете на Раджаста. — Остани при мен, Раджаста!… Аз… аз се боя…
По-възрастният мъж го гледаше със зле прикрит ужас, доволен, че Микон не може да го види. През изминалите месеци бе споделял с Микон часовете на най-страшните му страдания, но никой досега на беше виждал принца на Ахтарат уплашен!
— Ще бъда до теб, братко — обеща той и в същия миг пеенето долети отново до тях — откъслечни фрази, понесени от пристъпите на вятъра. Мракът все по-бързо поглъщаше останките от слънчевата светлина Раджаста усети нарастващото напрежение у Микон, усети как отчаяно се вкопчват измъчените ръце в раменете му, видя как посивя от ужас благородното му лице, видя и тръпката, която неволно разтърси тялото му… После, въпреки явния ужас, който се бе просмукал в цялото му същество, атлантът отдръпна ръце от раменете на Раджаста, отново се обърна към прозореца и впери слените си очи в падащия мрак, заслушан внимателно в далечните гласове.
— Моят брат е жив — каза най-сетне Микон. Думите му прозвучаха като присъда и проклятие, и прорязаха нахлуващата нощ. — Защо не умря тогава?! Никой от рода на Ахтарат не пее така, освен ако… освен… — гласът му отново заглъхна и отстъпи място на задъханата, заслушана тишина.
Внезапно Микон се обърна и с отчаян стон се отпусна чело на рамото на по-стария мъж. Вкопчи се в него, разтърсван от толкова силни чувства, че те се отразиха като в огледало в мислите на Раджаста, докато безумният страх не овладя и двамата. Безименни творения на нощта пълзяха из тъмните кътчета на съзнанието им.
Вятърът сега вееше по-равномерно и откъслечните звуци — долитаха по-ярко до тях — гласовете набираха мощ, издигаха се и пак заглъхваха с кошмарна, монотонна, болезнена настоятелност, която по някакъв начин бе влязла и ритъм с шума из кръвта, пулсираща в ушите им.
— Те призовават моята сила! — простена измъчено Микон. — Това е черно предателство! Раджаста! — Той вдигна глава и на лицето му се изписа такова отчаяние, че ужасът на жреца нарасна стократно — Как ще преживея тази нощ? А трябва… трябва! Ако успеят… ако това, което призовават, се надигне — тогава само моят живот ще стои между него и цялото човечество! — той помълча, пое си с мъка дъх, не можа да овладее разтърсващите го трънки, и продължи: — Ако те успеят да направят връзката, дори аз не мога да съм сигурен, че ще устои на злото! — Принцът се олюляваше; измъченото му тяло ту се изправните, ту търсете опората на стария жрец; думите му падаха тежко като камъни. — Само три пъти досега Силата на Ахтарат е била призовавана по този начин! И три пъти е била обуздавана с нечовешки усилия, преди да рухне творението на боговете!