Поне бе видял моментен проблясък на съжаление а очите й, а бе достатъчно опитен, за да не я подплаши с настоятелност. Той прошепна в косите й:
— Бъди красива заради мен тази вечер, съпруго моя!
Целуна я леко по слепоочието и излезе.
Домарис остана неподвижна пред затворената врата и дълбокото съчувствие в очите и постепенно бе изместено от стаен ужас.
— Той… той е алчен — прошепна тя задъхано и затрепери неволно с цялото си тяло. — Как бих могла… не мога… не мога! О, Микон… Микон…
Втора глава
ЧУМАТА
1.
През лятото в Града на Змията връхлетя чумата. Ти не стигна до храмовите земи, където лечителите налагаха строги хигиенни закони, но градът бе направо опустошен, защото много от жителите му бяха прекалено глупави или лениви, за да се вслушат в заповедите на жреците.
Риведа и неговите лечители нахлуха в Града на Змията като атакуваща армия — не ги спряха нито болестта, нито хората. Изгориха вонящите купчини боклук и мизерните, полуизгнили бараки, вмирисаните колиби, в които жестоки и глупави собственици държаха робите си при условия; които не биха понесли и животни. Влизаха във всеки дом и чистиха, горяха, лекуваха, изолираха болните, караха се на неподатливите, съдеха и погребваха — не пропускаха дори домове, където трудовете отдавна се бяха разложили. Изгаряха всички трупове — понякога им се налагаше да упражняват насилие, ако обичаите на кастата изискваха мъртъвците да бъдат погребвани. Запечатваха кладенци, за които подозираха, че сеят зараза — без оглед на заплахи, подкупи, а понякога и на открита съпротивя. Накратко, съумяха да се превърнат в същинско наказание за богатите и властимащите, чиито небрежност и злочинство бяха истинските причини за разпространението на болестта.
Риведа работеше до пълно изтощение, занимаваше се с болни, до които никой друг, бил той и лечител, не смеете да припари; надвикваше тлъсти градски старейшини, които си позволяваха да се усъмнят и стойността на разрушителната му благотворителност спеше за час-два никъде из белязаните от смъртта къщи. Оставаше незасегнат от заразата сякаш по силата не на едно, а на десетки чудеса.
Деорис, която беше преминала първоначалната подготовка за лечител при своя родственик Кадамири, срещна Риведа една вечер, когато заедно с още една жрица излизаше от дома, в който се грижеше за две болни семейства. Майката бе вече извън опасност, но четири деца бяха умрели, още три бяха тежко болни, а още едно явно се разболяваше.
Когато я видя, Риведа прекоси улицата, за да я поздрави. Лицето му беше прорязано от нови бръчки и много уморено, но той изглеждаше почти щастлив и Деорис веднага го попита за причината.
— Защото мисля, че най-лошото мина. Днес вече няма нови случаи в Северния квартал, и дори тук е по-спокойно — ако продължава да вали още три дни, ще се справим с болестта. — Магът сведе поглед към дребничката Деорис; изтощителните усилия през последните дни я бяха състарили, а умората разяждаше красотата й. Коравото сърце на Риведа трепна и той каза почти нежно:
— Мисля, но те е най-добре да се върнеш в храма, дете; този труд ще те убие.
Тя поклати глава, борейки се с изкушението. Какво небесно блаженство би било да оставя зад себе си този ужас! Вместо това каза упорито:
— Ще остана тук, докато има нужда от мен.
Риведа взе двете й ръце и ги задържа в своите.
— Бих те отвел сам, но няма да ме пуснат да премина Дверите, защото ходя там, където заразата е най-силна. Аз няма да си тръгна, докато не бъде излекуван и последният болен, но ти… — изведнъж привлече слабичката й фигура в груба, невъздържана прегръдка. — Трябва да се махнеш оттук, Деорис! Няма да допусна да се разболееш, не искам да те загубя!
Стресната и замаяна, Деорис първоначално се вдърви в ръцете му, но бързо се отпусна. Небръснатата му буза дращеше лицето й, но това й достави неочаквана наслада. Без да я пуска от прегръдките си, той се поизправи. Строгото му лице бе смекчено от неподозирана нежност.
— Дори това, че те прегръщам, е много опасно. Трябва веднага да се изкъпеш и да се преоблечеш… Деорис! Какво ти става? Цялата трепериш! Не може да ти е студено в тази адска горещина!
Тя трепна в ръцете му и измънка:
— Причиняваш ми болка… — и залитна.
— Деорис! — повтори Риведа уплашено и я подхвана.
Ледени тръпки разтърсвала слабото и тяло.