Прегръщам Зила за последно, без да откъсвам поглед от момичето, което ще я брани вместо нас. Тя е всичко — отвръщам ѝ с поглед. И също: Има нужда някой да се грижи за нея.
Лейтенант Нари Ким кимва мълчаливо. Вече знае. Вижда.
Отстъпвам крачка назад, пускам Зила и Финиан ме хваща за ръката.
Няма какво повече да си кажем, а и няма време за приказки.
Двамата се обръщаме и побягваме.
Странно е да тичам след Нари, вместо да я насочвам по връзката, но вече знам всяка стъпка, защото самата аз съм я изминавала десетки пъти. С Нари завиваме зад един ъгъл, хлътваме в нишата на една врата и броим наум безценните секунди, докато патрулът минава в дъното на коридора.
След малко Финиан и Скарлет ще отвлекат вниманието на войниците. Така с Нари ще стигнем до ядрото четиридесет и пет секунди по-рано, отколкото тя успяваше преди.
Пак не би било достатъчно, ако Нари беше сама. Но сега ще ѝ дам време да се защити.
Заедно ще се справим.
— На Съзидателя косматите…
— Не говори, а тичай! — прекъсва ме задъхано Скар.
Войниците от охранителния патрул търчат след нас по коридора, искат подкрепления по радиото, а вероятно и директен обстрел с ракети. На борда им има бетраскан и те вече го знаят със сигурност.
Добрата новина е, че им отвлякоха вниманието. Лошата е, че вече сме много близо до доковете и ако не се отървем в най-скоро време от патрула, не знам как ще откраднем кораб.
Тогава го виждам при разклонението пред нас, закачено е със скоба на стената. Ако успея да го измъкна, ще живеем. Ако се запъне, ще умрем.
— Скар — процеждам през зъби. — Завий наляво.
Тя не задава излишни въпроси, а се мята вляво от ъгъла. Аз пък сграбчвам пожарогасителя и го освобождавам още с първото дръпване. Отправям безмълвна молитва към Съзидателя и го мятам по войниците зад нас. Те се опитват да ме застрелят и единият почти успява даже май се сдобивам с прясна подстрижка. Изстрелите им уцелват и пожарогасителя и го взривяват. В резултат на това целият коридор се пълни с фин бял прах. Нищо не виждам, вдишвам химическата смес, в устата ми горчи ужасно и търся опипом вратата, която Скарлет държи отворена.
Вмъквам се вътре, като затискам с ръце устата си, за да заглуша напиращата кашлица. Вратата се плъзга с тихо жужене, а ние се ослушваме напрегнато — патрулът стига разклонението, всички псуват като за последно, разделят се на четири групи и подминават скривалището ни.
Тъпанари.
Този път Либерман падна, без да застреля Нари. Пазачите пред лабораторията не са в състояние да ни спрат. Стигаме до табелата.
„ВХОД ЗАБРАНЕН“.
— ПРОБИВ В СИГУРНОСТТА, НИВО 2. ПОВТАРЯМ: ПРОБИВ В СИГУРНОСТТА, НИВО 2.
Откраднатата карта е в четеца. Дълбоко електронно жужене. Съобщението от вътрешната уредба ми казва, че остават осем минути до имплозията на ядрото и края на нашия последен цикъл.
— ВНИМАНИЕ: ПРОБИВЪТ В ЯДРОТО ЕСКАЛИРА, АКТИВИРАН СПЕШЕН ПРОТОКОЛ НА ПАЛУБА 9.
И ето ме тук, този път лично, в голяма кръгла зала, която съм виждала многократно през очите на Нари. В центъра има голям стъклен цилиндър, свързан посредством кабели и тръби към монтираните до стените компютърни терминали. Целта ни се намира вътре в цилиндъра, напукана, висяща във въздуха и пулсираща от светлина.
Когато видяхме една от тези сонди за първи път, Аврора я докосна и половин година живя с Кал в Ехото. Чудя се как ли са те. Дали ще успеят. Дали всичките ни усилия няма да отидат на вятъра.
— Какво правите тук, по дяволите?
Нари зашеметява с изстрел мъжа в белия радиационен костюм. Аз се смъквам на колене, заравям ръце в машинариите и се съсредоточавам изцяло върху настоящата си задача.
Само този миг има значение.
— След двайсет секунди ще се сдобием с компания — прошепва Нари, стои неподвижно и гледа втренчено вратата. Като кръжащ ястреб, който дебне плячката и чака подходящ момент.
Системата, която изстрелва кристала в космоса, е механична, а не електронна. Предполагам, че е предпазна мярка срещу спиране на захранването. Четири заключващи скоби държат сондата на място, по една във всяка точка на компаса, и всичките трябва да бъдат изключени ръчно. Механизмите обаче са тежки и защитени със завинтени капаци. Оглеждам пода около себе си и запълзявам към един от зашеметените инженери. Обръщам го по гръб, отварям чантичката му с инструменти и грабвам един голям гаечен ключ.