— Съжалявам, сър! — козирува Ким. — Опитах се да се свържа с командването по връзката, но никой не ми отговори! Тези тримата навлязоха в забранената зона, сър!
— Тогава ги застреляй! — реве онзи.
ТРЯЯС.
Целият док се разтриса. Нещо е избухнало някъде.
— ВНИМАНИЕ. ПРОБИВ В ЯДРОТО. НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ НА ПАЛУБИ 5 И 6. ПОВТАРЯМ: КРИТИЧЕН ПРОБИВ…
Ким крещи, за да надвика врявата:
— Сър, мисля, че аномалиите, свързани с появата им, следва да бъдат анализирани от научния отдел. Ако не беше спешно…
— Ще ти кажа какво е спешно, лейтенант — ръмжи онзи. — Предпазният щит около ядрото е пробит, половината горни палуби са затворени и потвърдихме смъртта на трийсет и шестима души, включително доктор Пинкертън! Цялата проклета станция се разпада, а ти точно сега ми водиш бетраскански шпиони в секретен обект. Да не си откачила?
ТРЯЯС.
В бурята навън чернилката просиява, завира в мораво и пулс от тъмна енергия удря директно платното. Взривът е толкова наситен, че макар да не гледам право натам, макар да го улавям само с периферното си зрение и през защитните си лещи, очите ми за миг отказват и виждам само светли петна. Мигам трескаво, а пулсацията плъзва по дължината на кабела със скоростта на светлината и залива станцията. Един компютърен панел вдясно от нас избухва в дъжд от искри. Нов набор врещящи сирени ни връхлита откъм вътрешната уредба. Едва чувам какво си мърмори Зила.
— Квантова пулсация четиридесет и пет минути след пристигането.
Командирът на дока присвива очи.
— Какво, по дяволите, е това?
После вдига пистолета си и го насочва право към Скарлет. Сърцето ми прескача няколко удара, Скар вдига ръце още по-високо и прави крачка назад, а през дима, хаоса и дъжда от врели искри виждам, че медальонът ѝ е започнал да…
Съзидателят да ме тръшне, медальонът ѝ грее.
Възголямото парче ешваренски кристал, което Адамс и Де Стой бяха оставили за нас в Изумрудения град, сияе на гърдите ѝ. Светлината е черна и неприятна за гледане, чак да те заболят очите. Точно като пулсациите в бурята навън.
— ВНИМАНИЕ: КРИТИЧЕН ПРОБИВ В ЯДРОТО. НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ НА ПАЛУБИ 2 ДО 10. ПОВТАРЯМ: КРИТИЧЕН ПРОБИВ В ЯДРОТО.
— Ким, ти не ги ли провери за оръжия? — ревва теранецът.
— Да, сър, н…
— Тогава какво, да му се не знае, е това?
— Не знам! — кресва Скарлет и продължава да отстъпва. — Моля ви, представа си нямам!
— ВНИМАНИЕ: ПРОБИВЪТ В ЯДРОТО СЕ РАЗРАСТВА, АКТИВИРАН СПЕШЕН ПРОТОКОЛ НА ПАЛУБА 11.
Зила се обръща право към Ким, без да обръща внимание на случващото се около нас:
— Казах ти, че няма да се получи.
Теранецът вдига оръжието си и го насочва към Зила.
— Сър — удря го на молби Ким и вече е отчаяна. — Те…
— Отиваш право в ареста, Ким! — крясва той и сваля с палец предпазителя.
— Хей!
Опа, това бях аз.
Времето се забавя, онзи завърта оръжието си към мен, виждам как пръстът му се стяга около спусъка и всичко се случва адски бавно.
Въпреки това ми остава време само за една мисъл.
Не мога да гледам как ги застрелва.
Добре че ще застреля първо мен.
БАМ.
6
Ари
Будя се, заобиколена от мъртвите. Море от зяпнали лица, силдратски Първопроходци, застинали в последния си миг на страх, болка или гняв, устите — зейнали, очите — разширени. Възрастни и деца лежат на купчини, волята на Звездния палач вече не ги държи приковани към кристалните стени над нас.
Аз лежа сред тях на под, обсипан с парчета кристал, и зървам по някое тяло през притворените си ресници — искам от очите си да се отворят, но губя битката и те отново се затварят рязко.
Не усещам ума на Кал.
Всичко ме боли — всяко мускулче в тялото ми надава вой, а главата ми пулсира. Но отвъд пулсиращата болка долавям ехото на силата, която призовах, онзи гигантски енергиен взрив, който се излива от мен към Оръжието и обратно и изтича от гръбнака ми чак до върховете на пръстите. Споменът буди нещо като… възторг.
Пренебрегвам болката, съсредоточавам мислите си и изпращам тънко пипало в среднощно синьо през отломките от предсмъртните писъци на Първопроходците. Все едно да търсиш конкретно дърво в гъста, обрасла гора. Но дори и смътният спомен за онези писъци избледнява бързо и моето синьо със сребристи нишки не открива нищо, нищо, нищо.
Сигурно е твърде далеч.