„Нали?“
Вратата се отваря с въздишка и майка ми влиза в стаята. Облечена е в дълга широка рокля, а на шията ѝ искри огърлица от бездни кристали. Ставам, както е редно, навеждам глава и казвам възпитано:
— Майко.
Тя отива при люка и се взира в мрака отвън. Още виждам ехото от битката в главата си големите кораби, които горят в светлината на Орион. Толкова много живот, угасен от ръката на баща ми.
Виждам избледняващата синина в ъгълчето на устата ѝ, като тъмно петно на фона на звездния светлик, който целува лицето ѝ. В мен припламва въгленче гняв. Обичам майка си силно, с цялото си същество. И макар да обичам и баща си, мразя това нещо в него, това нещо, което го кара да я наранява.
Ако можех, щях да го изтръгна от него с голи ръце.
— Валет е в лечебницата със счупена челюст и девет счупени ребра.
— Неприятно — отвръщам предпазливо аз.
— Твърди, че е паднал по аварийните стълби.
— Там е лесно да се подхлъзнеш.
Майка ми ме поглежда, очите ѝ блестят.
— Какво е станало с ръката ти?
Гледам в пода и говоря тихо:
— Нараних се на тренировката.
Чувам тихи стъпки, усещам хладната ѝ ръка на бузата си.
— Дори да не бях родена като Първопроходка, макар сърцето ти да е заключено за мен, Калис, аз все още съм твоя майка. Не можеш да ме излъжеш.
— Тогава не ми питай. Честта ме задължава да…
— Честта — въздъхва тя.
Бръсва с пръсти новия глиф на челото ми, трите меча, жигосани там в деня на приемането ми. Знам, че с баща ми са се карали в коя кабала да вляза. Знам и кой е победил.
Той винаги побеждава.
— Как според теб ще се почувства онова момче, когато излъже баща си за побоя? — пита ме.
— Той сам си е виновен, че се превърна в мой враг — отвръщам. — Не ме интересува как се чувства.
— Напротив, интересува те. И точно в това е разликата между теб и Керсан.
Повдига нежно брадичката ми, принуждава ме да я погледна в очите. И аз виждам болката в тях. Виждам силата. Виждам и себе си.
— Знам, че си негов син, Калис. Но ти си и мой син. Не си длъжен да се превръщаш в чудовището, в което той се опитва да те превърне.
Навежда се и притиска устни в горящото ми чело.
— В насилието няма любов, Калис.
Виждам светлина зад нея. Ореол от среднощно синьо, посипано със сребро.
Чувам глас, познат и едновременно непознат.
— Кал?
— В насилието няма любов.
— Кал, чуваш ли ме? Събуди се, моля те, моля те!
… Събуждам се от докосването на мама. Сърцето ми бие бързо, отварям широко очи, а тя слага ръка на устата ми. На дванайсет съм.
— Ставай, миличък — прошепва тя. — Трябва да тръгваме.
— Да тръгваме ли? Къде?
— Заминаваме — казва ми тя. — Оставяме го.
Виждам избледняваща синина на китката ѝ. Сцепената устна е нещо ново. Но знам, че не заради себе си е решила най-после да го напусне.
Помага ми да стана от леглото, подава ми униформата. Обличам се в мълчание, чудя се дали майка ми наистина е решила да избягаме. Баща ми няма да го допусне. Чувал съм го как заплашва да я убие, ако си тръгне. Тя няма къде да избяга.
— Къде ще отидем? — питам.
— Имам приятели на Силдра.
— Майко, ние сме във война със Силдра.
— Не, той е във война — процежда през зъби майка ми. — С всички и всичко. Няма да допусна да станеш като него, Калис. Повече няма да трови децата ми.
Умът ми препуска, докато се промъкваме в тъмното към стаята на Седи. Мама влиза вътре, а аз оставам на пост при отворената врата, сърцето ми е в гърлото, мислите ми се прескачат. Той никога няма да забрави това. И никога няма да прости.
— Седи — прошепва мама. — Седи, събуди се.
Сестра ми се надига мълниеносно, стиска в ръка ножа, който е крила под възглавницата, а зъбите ѝ са оголени в гримаса. Щом вижда майка ни, се отпуска едва доловимо. А щом вижда мен, отново се напряга.
Лицето ѝ още е насинено от боя, който ѝ теглих. Пропастта помежду ни никога не е била толкова широка. Победих я на тренировка и тя счупи сиифа, който мама ми беше подарила. Вече не може да ме надвие в кръга, затова търси други начини да ме наказва. И аз я наказах подобаващо. Още виждам кръвта ѝ по ръцете си и болката в очите ѝ, докато я млатех със счупения сииф. Срам ме е от стореното. В главата ми кънтят думите на татко, когато му казаха какво съм направил.