— Представа си нямаш — хили се той.
Лейтенант Ким се вглежда във Финиан и после отклонява поглед, сякаш не иска да си напомня, че помага на бетраскан. Предполагам, че военните са я научили да вярва на инстинктите си и да се справя във високостресови ситуации, без да изпада в паника. При липсата на друго достоверно обяснение, изглежда, е готова, поне на този етап, да се довери на онова, което ѝ казват собствените ѝ сетива. Но съм склонна да призная, че изпитвам известно възхищение към Ким. Тя наистина приема ситуацията доста добре.
Лейтенантката ме поглежда и аз си давам сметка, че съм се втренчила в нея.
Поглеждам настрани и навеждам глава, така че косата да скрие очите ми.
— Цялата станция ще е вдигната по тревога — предупреждава ни тя. — Проблемите при експеримента се появиха преди по-малко от двайсет минути. Ще заподозрат евентуален саботаж и ако ви видят, ще ви застрелят на място. Моят файтър има товарен отсек, но там ще ви е адски тясно, затова се надявам, че тримцата се харесвате. Много.
Виждам как Финиан и Скарлет се споглеждат за миг.
— Ще ви откарам при един третичен шлюз — продължава Ким. — Ако извадим късмет, охраната ще е твърде заета с пробива в ядрото и няма да ни забележи.
— А ако не извадим късмет? — пита Скарлет.
Фин се усмихва насила.
— Единайсет пъти за щастие…? Така ли беше вашата поговорка?
В товарния отсек на файтъра наистина е възтясно, но пък стигнахме бързо до станцията и после се придвижихме без проблеми до шлюза, който беше отворен към открития космос, вероятно в очакване на доставки. Скарлет явно намира процеса за мъчителен, иначе защо ще държи Фин за ръката дори след като влязохме необезпокоявано в шлюза?
Е, поне аз си мисля, че това е причината.
Лейтенант Ким ни инструктира да стоим вътре, докато тя кацне с файтъра си на дока и докладва на началниците си. Щом успее да се измъкне незабелязано, ще дойде да изравни налягането в шлюзовата камера и ще ни пусне на станцията. Дано всичко мине по план.
Чакаме в мълчание. Виждам исполинската черна маса, огрявана от кратки изблици на енергия матов морав цвят, пронизван от тъмни нишки. Опитвам се да не обръщам внимание на ефекта, който бурята оказва върху мен, но така или иначе настръхвам цялата. Силата ѝ е направо невъобразима и самата мисъл, че учените на станцията се опитват да я опитомят… полазват ме тръпки.
Мога да призная пред себе си, че щом външните врати на шлюза започнат да се затварят, изпитвам силно чувство на облекчение. Краката ни трябва да са на пода, когато се включи гравитацията, иначе ще паднем. Придвижвам се надолу, за да застана до Финиан — Скарлет стои от другата му страна — и да му предложа подкрепа. За него включването на гравитацията е неприятно изживяване.
До вътрешните врати на шлюза грейва зелена светлинка в знак, че налягането е изравнено, и ние сваляме шлемовете на скафандрите си миг преди вратите да се отворят с плъзгане. Но вместо лейтенант Ким, от другата им страна стоят трима терански войници, на чиито униформи пише „ОХРАНА“.
Някъде дълбоко в ума си отбелязвам развеселено, че войниците носят камуфлажни униформи. В космоса са. Каква е ползата от камуфлажа?
Тримата вдигат оръжията си.
— О, хайде стига — казва Фин. — Сигурно се шегу…
БААМ!
9
Финиан
Направихме още девет опита да се промъкнем на станцията — и още девет пъти загинахме — но накрая открихме надежден начин да се вмъкнем. Доста задобряхме, честно казано. Очаквам много скоро с лейтенант Нари Ким да си разменяме вътрешнозаводски вицове.
Шегувам се. Лейтенант Ким не би познала добрия виц дори ако падне от небето и я удари право по главата, докато всички наоколо крещят: „Велики Съзидателю, валят вицове!“.
Като стана дума за влизане, моментът наближава. Притиснал съм се към корпуса на станцията, сякаш е голямата ми любов, и чакам реда си да се напъхам в шахтата за отпадъци. Зила пропълзя вътре преди две минути, което означава, че ми остават четиринайсет секунди, преди да направя същото. През девет от тях си мисля как ми намигна Скарлет, преди да се напъха в шахтата, а през другите пет — за лейтенант Ким, защото, ако планът ни успее, ще имаме време за първия си истински разговор с нея и определено не бива да я вбесявам повече.
Вече сме усвоили до съвършенство първата половина от цикъла и всичко върви по часовник. Ким вижда кораба ни и, докато се обажда на началството, за да съобщи, че ще проведе проверка, ние се намърдваме в миниатюрния трюм на файтъра ѝ, облечени в скафандри.