Главата ме боли — още не съм се възстановил от близката среща със смъртта, когато спасителната ми капсула избухна. Губя равновесие, пръстите на ръцете ми са изтръпнали, а затворя ли очи, още усещам онзи сън в главата си.
Онзи глас, който ми повтаря безкрай:
… все още има шанс да оправиш това…
А уж трябваше да съм експерт в областта. Така де, уж разбирам от тактика. Обаче съм в капан на вражески кораб в компанията на стотици силдратски фанатици и докато аз си губя времето тук, Ра’хаам расте под повърхността на Октавия III и другите планети инкубатори.
Не знам къде е Скарлет. Ари. Зила. Фин. Кал. Не знам живи ли са, или мъртви.
Съзидателю, това главоболие ще ме…
— Спри — обажда се Ериен зад гърба ми и аз спирам пред тежка врата от пластомана. Такива врати има по целия коридор и стигам до извода, че са ме довели в корабния карцер.
Подчинявам се на заповедта и се обръщам, докато Ериен притиска длан към контролното табло до вратата. Тя се отваря и ми разкрива тъмна стаичка с голи стени и неудобна на вид кушетка.
— Вашият темплар не нареди ли да ме настаните на подходящо място?
— Това място е подходящото за теб, мелез. Ти си затворник, не гост — кимва към стаичката Ериен. — Влизай.
— Изслушай ме — казвам през пулсиращата болка в главата си. — Знам, че според теб сме на различни страни. Но аз те наблюдавах на „Андарел“. Седи те уважава, Ериен. Вслушва се в гласа ти. Освен това си мисля, че един първи паладин на Непрекършените е достатъчно умен, за да се усети, когато някой му дърпа конците. Защо им е на ГРА да отвличат Седи, освен за да провокират война? Защо биха…
Той вдига ръка и ме прекъсва.
— Не ме интересуват нито конспиративните ти теории, нито ласкателствата ти. Влизай.
Изскърцвам със зъби и ядът ми надига глава рамо до рамо с отчаянието.
— Трябва пак да говоря със Седи, ние трябва да…
— Ако зависеше от мен, вече щеше да си мъртъв. Макар очевидно да е сляпа, когато става въпрос за теб, Седи е моят темплар и аз ще изпълня заповедта ѝ да те настаня на сигурно място. Но те предупреждавам — повече не обиждай честта ми.
Примигвам.
— Сляпа?
Той свежда студен поглед към шията ми. Към следите от ухапване, които Седи е оставила там.
— Чуй ме, аз не означавам нищо за нея — бързам да го уверя. — Бяхме в затруднение заедно и тя просто изпусна парата. Нищо не е.
Ериен накланя глава.
— Нищо, казваш.
— Тя само си играе с мен. Повярвай ми, когато ме целуна, едва не ми отвинти главата. Няма за какво да се тревожиш. Тоест… ако се тревожиш де. Онзи, другият паладин, те нарече бе’шмай, затова реших, че двамата сте…
— Глупак си ти. — Ериен отпуска ръка върху изящната черна дръжка на силдратския си пулсов пистолет и го наглася на режим за трайно зашеметяване. — Влизай в килията.
— В името на Съзидателя, толкова ли не можеш да помислиш за минутка! — изсъсквам и главоболието ми моментално се усилва. — Земята от години прави и невъзможното, за да избегне война с Непрекършените! Защо ГРА изведнъж ще атакува „Андарел“, освен ако…
Ериен ме сграбчва за ръката и я стиска силно.
И това прелива чашата.
Не обичам да губя контрол. Затова не пия, не пуша и не псувам. Но сега отчаянието ми е толкова голямо, мисълта, че ни разиграват, е така непоносима, страхът ми за Скарлет и другите от отряда е толкова голям, а и разкритията за силдратската ни майка, която не познаваме, плюс това проклето главоболие…
Издърпвам ядно ръката си от хватката му и процеждам през зъби:
— Не ме пипай, ти, сил…
Ериен се раздвижва толкова бързо, че даже не разбирам какво става. Сграбчва ме за китката с една ръка, а с другата — за гърлото, препъва ме с крак и аз се стоварвам на пода, а той се навежда над мен, все така с ръка на гърлото ми. Пред очите ми избухват звезди, защото ме натиска с цялата си тежест, души ме.
Успявам да го ритна в челюстта и главата му полита назад. Ериен губи равновесие и отпуска хватката си. Засилвам другия си крак и го подкосявам на свой ред, след което се превъртам и скачам на крака. Той се изправя част от секундата след мен, движи се като вода и ме подсеща за Кал, защото е бърз и силен като него.
— Кий’не до ал’я…
Ериен посяга към пулсовото си оръжие, но аз успявам да му го избия. Той стисва ръката ми, дръпва ме силно напред, забива коляно в слънчевия ми сплит и целият ми въздух излиза през разкървавените ми устни. После прави пирует, притиска гърба ми в стената и плясва комуникационната значка на ревера си.
— Сйен, вин Ериен, са…