Поглеждам към Аврора и петното от кръв на горната ѝ устна. Сигурно е само плод на въображението ми, но малките пукнатини около дясното ѝ око изглеждат… по-дълбоки. Въпреки това тя кимва с блеснали очи.
— Мога да ни придвижа.
— Добре, следвайте ме — отсича Тайлър. — Ле, задействай разривната тяга и…
— Нали няма да ги вземеш с нас?
Казва го силдратката, която явно е и пилотка на бойния кораб, стига да преценявам правилно разположението на станциите. Струва ми се горе-долу на моите години, може би малко по-възрастна, свирепа и стройна, с дълги сребристи плитки. Глифът на Първопроходците е татуиран на челото ѝ, а по кожата около очите ѝ има дълбоки пукнатини, които много приличат на белезите по лицата на Аврора и баща ми. Гласът ѝ съдържа яростта на хиляда слънца, а очите ѝ гледат невярващо Тайлър.
— Май поставяш под съмнение преценката ми, войнико — отговаря той.
— Те пътуват със Звездния палач! — съска тя. — Ръцете му са изцапани с кръвта на десет милиарда силдрати! Виновен е за смъртта на галактиката!
— Стига си мрънкала, хлапе — въздъхва баща ми и се обляга удобно на трона си. — Като те гледам, дори не си била родена, когато Силдра падна.
— Майка ми ми е разказвала за теб, чо’таа — изплюва тя, а виолетовите ѝ очи са присвити в цепки. — Знам точно какво…
— Включи разривната тяга, лейтенант — прекъсва я Тайлър. — Време е да се махнем оттук.
Младата силдратка поглежда кръвнишки Тайлър, но неговият тон е категоричен и непрощаващ. След миг на мълчалива борба тя свежда глава и отстъпва.
— Ако ще ги водим с нас, няма да стигнем далеч. Толкова голям разрив…
— Няма значение къде, лейтенант. Стига да не сме тук.
— Да, сър — процежда през зъби тя.
— Ари, Кал — поглежда към нас Тайлър. — Следвайте ни. А в случай че кучият син, който седи зад вас, реши да си опита късмета… — Втренчва се в баща ми и здравото му око мята мълнии. — Имаме още няколко ядрени бомби, Звездни палачо.
Баща ми дори не гледа към екрана, толкова голямо е презрението му към Тайлър. Ари обаче кимва решително.
— Ще те следваме, Тай.
— Вържете се, ако има начин — завършва той. — Пътят не е от най-гладките.
Връзката прекъсва и баща ми махва небрежно, за да прогони проекцията, която е създал. Светлината около нас умира, по-тъмен нюанс на кървавочервеното залива тронната зала и се отразява в очите на баща ми.
— Слабак — мърмори под нос той.
Аврора стои до мен и го наблюдава с присвити очи. Стисва устни и протяга ръка към центъра на залата, където допреди малко се намираше проекцията. Въздухът потрепва. Усещам взрива на сила в нея, виждам малката искра в склерата на дясното ѝ око. Появява се нов образ — изглед извън кораба, създаден от силата на ума ѝ.
Поглеждам я с тревога, но тя ми отвръща с усмивка.
Осъзнавам, че вече се учи как да направлява кораба. И става все по-добра.
Но какво ще ѝ причини това?
Виждам кораба на Тайлър — странна амалгама от силдратски, бетраскански и терански технологии, сякаш е сглобен надве-натри от парчетата на половин дузина кораба. Не е красив, но е функционален и създаден за война. На носа му е изписано името „Отмъстител“.
А после виждам мъничка точка светлина на фона на гънковата буря. Светлината става по-силна и се разширява като цепнатина в тъканта на Гънката. Тогава затаявам дъх и си давам сметка какво е това — гънков портал, грубоват и със сигурност временен, но достатъчно голям, за да преминем дори ние с „Нерида“ към звездната система отвъд.
Гигантските дюзи при кърмата на Тайлър грейват отведнъж, корабът му преминава през разрива, който е разкъсал, и изчезва нейде извън Гънката. Аврора навежда брадичка и бърчи чело, а аз хващам ръката ѝ и усещам движение под краката си. Движим се — с този исполински кораб, по-голям от град и по-мощен от всяко оръжие, създавано някога от силдрати, терани или други.
А моята бе’шмай го движи само със силата на мисълта си.
Стигаме до разрива и Оръжието започва да се тресе около нас. Силно. Рязко. Толкова мощно, че губя равновесие. Така и не падам, защото вместо това усещам нежен натиск — окото на Аврора свети по-ярко и силата ѝ ме задържа на крака. Корабът се люлее, докато минаваме през прага, облива ни бяла светлина като от свръхнова, пространството се разтегля и преобръща около мен.
А после всичко свършва толкова внезапно, колкото е започнало.