— Надяваме се да залепим счупеното — поглеждам я в очите. — Смятаме, че има начин да се върнем назад и да променим хода на събитията. Но преди това трябва да поправим Оръжието.
— И ние трябва да ви повярваме просто така? — изпръхтява Ле. — Сине на Звездния палач?
— Ако се съди по състоянието на кораба ви, на екипажа ви и малкото, което видяхме от галактиката… нима имате друг избор?
В стаята за инструктаж увисва сянка — споменът за световете, погълнати от Ра’хаам. Полазените от Плевелите кораби, които излизат от Гънката, и пълните с бежанци товарни отсеци на „Отмъстител“. Аврора поглежда към Тайлър с болка в очите.
— Какво е станало тук, Тай?
Той вдига очукана метална манерка, отпива голяма глътка и стисва зъби. Усещам миризмата на алкохола от мястото си — силен е, домашно производство. Тайлър избърсва устни и се почесва по кожената превръзка на мястото на окото си.
— А ти как мислиш, Ари? Сритаха ни задниците.
Вдишва дълбоко и пак отпива от манерката. Долавям нова тежест в залата, някаква миризма във въздуха. Местя поглед по воините около масата, съзирам цвета, отразен в очите им, усещам вкус на сол и ръжда по небцето си.
Кръв.
Толкова много кръв.
— ГРА залови мен и Седи — въздъхва Тайлър. — Извадиха ни от играта, за да вбесят Керсан. Звездния палач налапа въдицата като последния идиоти започна война между Непрекършените и съюза на Тера и Траск. След като Оръжието изчезна по време на битката, Непрекършените се оттеглиха, но жертвите и от двете страни вече бяха големи. А после Ра’хаам вкара в действие истинския си план.
Тайлър клати глава и отново отпива от манерката.
— Разполагал е с агенти под прикритие из цялата галактика. С помощта на ГРА, нейните мрежи и ресурси организира поредица от терористични нападения срещу няколко галактически правителства — на челерианите, рикеритите и бетрасканите — като натопи други раси за ударите. Пося недоверие. Разби старите съюзи. Галактическият съвет свика извънредна среща, за да стигне до дъното на тази история. Всички планетарни ръководители се събраха на едно място. Адски глупаво, като си помислиш.
Тайлър въздъхва и поглежда през люка към звездите навън.
— Агент на Ра’хаам взриви бомба на срещата на Съвета. С един удар изби най-добрите дипломати и правителствени ръководители в съюза. На практика обезглави Съвета. Всяка планета винеше съседите си, старите вражди се възродиха. Положиха куп напразни усилия да открият извършителя, хванаха се за гърлата за дреболии и когато най-после разбраха какво става, вече беше късно.
— Цъфтеж и разпространение — прошепва Аврора.
— Ра’хаам се излюпи в своите планети инкубатори — кимва Тайлър. — Разпространи се през естествените гънкови портали на онези системи и зарази Гънката. Трилиони спори, които заразяваха всичко живо по пътя си. Кораб след кораб. Планета след планета. Раса след раса. Повличаше всичко живо в кошерния си ум. Ние се сражавахме. И как иначе? А той ставаше все по-силен с всеки погълнат свят. Всеки войник и кораб, които Ра’хаам заразяваше, променяха баланса на силите. Станаха толкова многобройни, че вече не можехме да се сражаваме с тях, а единствено да бягаме. Пръснахме се по най-крайните кътчета на галактиката и се криехме с надеждата кошерният ум да не ни чуе, усети, намери. Но той винаги успява.
И двамата ни залива ужас. Аврора посяга към ръката ми и я стиска силно.
— Но… вие още се сражавате?
— Малцина сме — Тайлър махва към опърпания си екипаж. — Коалиция, която търси оцелели и ги води в малкото убежище, което можем да им предложим. Но поражението ни е само въпрос на време — клати глава и отново поглежда към Аврора. — Тогава той ще има всичко.
— Но как успявате да избягате от врага? — питам аз. — Гънковият портал, който отворихте, за да ни доведете тук… Не съм виждал тази технология преди.
— Наричаме го разривна тяга — обяснява Тайлър. — Смесица от бетрасканска и теранска технология, която използва силдратска психична енергия, за да въздейства върху време-пространството. Не го разбирам докрай, но и ние открихме някои от необичайните качества на ешваренските кристали — кимва към златокосата силдратка, която все още се е втренчила в Аврора, а пукнатините по кожата ѝ потъмняват от свъсената ѝ гримаса. — Всеки от корабите ни има Първопроходец на борда си, както и парче кристал. Прибираме ешваренски сонди и така се сдобиваме с кристалите. Първопроходците използват сондите, за да отварят портали, и това ни позволява да се движим свободно през Гънката. Но всеки път плащат цена. Не са ни останали много Първопроходци.