— Какво стана с другите? — пита тихо Аврора.
Тайлър бърчи чело.
— С другите Първопроходци ли? Те…
— Не, имам предвид другите — прекъсва го Аврора. — Скарлет. Фин. Зила. Те…?
Настроението на Тайлър съвсем помръква, а гласът му хрипти като влажен чакъл.
— Те загинаха в битката за Тера, Ари.
— А… Седи? — обаждам се аз.
Тайлър пак ме поглежда. Прокарва пръсти през сивеещата си коса и отпива голяма глътка от манерката.
— С нея избягахме заедно от ГРА. А после се сражавахме рамо до рамо срещу Ра’хаам, с нейния кораб и нейния екипаж. — Усмихва се, но зад усмивката долавям болката от стара рана. — С нея се карахме като куче и котка, но през първите няколко години нещата бяха добре. Сестра ти беше страхотна жена, Кал.
Другата силдратка ме пронизва с очи като кинжали.
— Къде е тя? — чувам собствения си глас.
— Седи се самоуби, Кал.
— Не — прошепвам. — Седи никога не би…
— Седи предвождаше спасителна мисия — въздъхва Тайлър. — Опитваха се да помогнат на една бежанска флотилия близо до Орион. Но Ра’хаам ги ударил. Двигателите на кораба ѝ напълно излезли от строя. Седи и екипажът ѝ били обкръжени. И тя предпочела да взриви ядрото на кораба си, вместо да бъде погълната от колективния ум.
Отправям тиха молитва към Бездната и притискам пръсти към очите си, устните и свитото си сърце. Аврора стисва ръката ми и очите ѝ се насълзяват от съчувствие. През последните години с по-голямата ми сестра не бяхме близки. Но някога със Седи се обичахме много, дори свирепо, както могат да се обичат само брат и сестра, изковани в една и съща пещ.
Тайлър пресушава съдържанието на манерката си, а силдратката продължава да ме гледа на кръв.
— Тя загина с чест — изплюва Ле. — За разлика от роднините си.
Гласът ѝ става горчив и опасен, щом насочва напуканите си виолетови очи към въздуха до главата ми.
— Чуваш ли ме, чо’таа? — изсъсква тя. — Усещам те! Дебнеш в мрака като някой крадец! Покажи се, и’на дестии! Ко’ваш дей саам те нели’дай! — Скача на крака, размахва ножа си и пръска слюнки от бяс. — Аам сай товиир’нетеш! Вес сантиир то сай’да балейнай!
Аз също скачам на крака и заставам между Аврора и припукващото психично острие. Въздухът край мен потрепва, измества се и осветлението в залата придобива кървавочервен оттенък. Аврора става и окото ѝ леко засиява в същия миг, в който фигурата на баща ми се материализира в стаята. Висок, смугъл и с полусъсипано лице, върху което се спускат десет плитки. Той навежда брадичка и бърчи чело.
Тайлър вади оръжието си за част от секундата, следван от членовете на екипажа си. Откриват огън, глухи за предупредителния ми вик, светлините и звуците на бластери изпълват стаята. Образът на баща ми обаче потрепва като вода, по която хвърляш камъчета, и осъзнавам, че той не е тук, че виждаме само проекция на съзнанието му, прехвърлена от „Нерида“, за да подслуша разговора ни.
— Страхливец! — крещи Ле. — Де’саийе на велто’на!
Баща ми накланя глава и се взира в беснеещата Първопроходка.
— Наричаш ме безчестен? — казва той. — Наричаш ме куче? Този, който ходи сред звездите, отпреди ти да се родиш? Този, който сваля слънца от небето и спечели безброй битки? Не си достойна да се наричаш силдратка, пале.
— Ти си виновен! — крещи тя. — ЗА ВСИЧКО!
Той гледа ядосано жената и в ирисите му проблясва леко сияние. Аз обаче виждам как презрението и гневът му се пропукват за миг и върху сърцето му пада малка сянка.
— Седи… е…
Тайлър става, оголва зъби в хищна усмивка и вдига бластера си.
— Махай се от кораба ми, да ти го начукам!
— Татко — отронвам аз. — Трябва веднага да си тръгнеш.
Той поглежда към мен, после отново към Ле и накрая спира взора си върху Тайлър. Намекът за скръб, който долових в него, изчезва безследно и баща ми насочва презрението си към празната метална манерка в ръката на стария ми приятел.
— Нищо чудно, че се проваляте. С такъв безполезен капитан.
— Ако аз съм безполезен, Звездни палачо, тогава защо…?
Но него вече го няма — изчезнал е, без да издаде нито звук, и единствено въздухът още потрепва едва доловимо там, където е била проекцията му. Оттеглил се е в тронната си зала на „Нерида“. Ле поглежда към Тайлър и изсъсква със слюнка по устните: